Мат се беше надявал, че ще се окажат близко до границата с Айова още преди нощта, но пикникът ги беше забавил. После Нел беше видяла табела с надпис за общински панаир и неочаквано за себе си той се беше озовал на гърба на конче от въртележка с бебето на ръце. Сега това бебе го обхващаше обичайната нервност преди вечерното спане, а се намираха в може би най-безлюдната отсечка на магистралата, минаваща през Централен Илинойс. Най-близкият къмпинг се намираше на четиридесет мили, а плачът на Бътън ставаше все по-силен — затова, като видя килната табела с надпис продава се, отби веднага натам.
Запуснат път ги отведе до още по-запусната фермерска къща. Паркира уинибагото в алеята между къщата и все още останалия скелет на плевника.
— Надявам се, че поне някой сериен убиец живее тук.
Зад игривия тон на Луси се криеше страх, но Мат не възнамеряваше да я чукне по носа, само лекичко.
— Да не те е страх, шампионке.
— Не ме е страх! Нел ми изглежда малко нервна.
Нел всъщност изглеждаше очарована. Всяко ново приключение беше в състояние да я очарова.
— Смятате ли, че някой ще има нещо против, ако останем да преспим тук?
Мат отвори вратата на караваната и се огледа наоколо — от буренясалия път до изоставената къща.
— По всичко изглежда, че никой не живее тук. Няма място за страх и притеснения.
Той се зае да приготвя Бътън за сън, докато Нел кипваше вода за спагетите, които беше купила за извънредни случаи като този, както и бутилка с подходящ сос. Луси извади остатъците от пикника и ги подреди в чинии, без никой да я беше молил за това. Нел, която явно не би могла да се наслаждава на храна, ако не е полазена от мравки, обяви, че ще ядат навън, и те вечеряха седнали на земята върху постлано старо одеяло, заобиколени от ябълкови дървета.
После Нел обяви, че иска да поразгледа наоколо. И тъй като в една стара и запусната ферма можеха да се очакват какви ли не неприятни изненади, Мат реши да не я оставя сама, а сложи Бътън на раменете си и увлече и Луси в разходката. От време на време бебешка слюнка смазваше косата му, но това не му попречи ведно с цялото си женско войнство да се щура наоколо. Близо до старата фермерска къща съзря нещо розово. Когато се наведе да разбере какво е, видя, че е мъничък храст диворастяща роза. Откъсна една от пъпчиците, която тъкмо беше започнала да се разлиства, и я поднесе на Нел.
— Прекрасна роза за прекрасна дама.
Просто искаше да я подразни, но не се получи така. Прозвуча искрено и Нел го погледна, сякаш й беше подарил скъп диамант.
Обикаляха, докато се стъмни. Тогава изведнъж Луси отново влезе в ролята на сватовница.
— Дай ми Бътън, Джорик. Дори малоумник може да се сети, че й е дошло времето за сън.
Бътън обаче не пожела да се раздели с него и докато Нел остана навън да се наслади на вечерта, с роза затъкната зад ухото й, той се озова в ролята на къпещ бебето татко. Но тъй като не притежаваше търпението на Нел и Луси, реши да не я къпе в мивката, а я сложи да седне под струята на душа. Бързо и ефективно.
Луси я сложи да легне, после се отпусна на кушетката с книга в ръка и му каза да изчезва, за да може да си прочете книгата. Помисли си дали да не й каже, че от сватосването й нищо няма да излезе, но после реши, че ще е пълен глупак, ако не се възползва от възможността да остане с Нел.
Навън, на лунната светлина, разкривените стволове на ябълковите дървета се бяха превърнали в джуджета. Нел стоеше сред високата трева с глава отметната назад и загледана в звездите, които тъкмо бяха започнали една след друга да проличават на небето. Беше на милиони светлинни години далеч оттук.
Той я наближи с тихи стъпки — не му се искаше да я стресне и притесни. Светлината посребряваше косата й и меко осветяваше лицето й. Така я превръщаше в екзотична красавица, едновременно изглеждаща съвсем на място в обкръжението на ябълковите дървета, но и като някакво фантастично същество, незнайно как озовало се в градината.
Точно сега отново усети познатите тръпки по врата, придружени от внезапно присвиване под лъжичката. Тя си беше Нел. Нел Кели, бегълка от аристократичен произход с добро сърце и с вкус към живота.
Нощта беше изпълнена с такова спокойствие, че щеше да е грях да го наруши, като я въвлече в разговор, още повече че единственото, което му се искаше, беше да я люби, затова се изненада, когато се чу, че говори. А още по-изненадан беше от това, което изрече.