Той изу обувки, взе си кутия безалкохолна бира от хладилника и започна да съставя план. Но дори и сега усещаше как гневът като че разяжда костите му. Най-много от всичко мразеше да го вземат за глупак.
Нийли се събуди на зазоряване. Няколко секунди просто остана да лежи, чувствайки се щастлива от върха на косата си до пръстите на краката си, после реалността я връхлетя. Мат знаеше коя е тя.
Искаше да се сгуши до Луси и да остане така навеки, но си наложи да стане от леглото. Бътън спеше кротко на пода. Тя мина внимателно покрай нея и влезе в банята, за да си вземе душ и да се облече. Значи засега той беше запазил информацията за себе си. Ако не беше, агенти на Тайните служби щяха да потропат на вратата рано сутринта. Опита да даде преднина на чувството на благодарност за изминалите четири дни свобода за сметка на горчивината, че всъщност това беше открадната свобода, но не успя да си го наложи.
Когато излезе от банята, Луси още спеше, а Мат беше взел Бътън на ръце и й приготвяше зърнената каша за закуска. Макар бебето да беше облечено още в пижамката си, той му беше сложил розовата шапка. Тази сутрин козирката сочеше настрани и Бътън имаше вид на малък пакостник. За човек с такава силна воля като Мат той притежаваше меко сърце. Но не и по отношение на нея. Всичко беше приключило снощи.
На гърлото й като че застана буца. Всички се бяха отнасяли така мило с нея. Как щеше да ги напусне?
— Га!
Бебето подскочи, щом я улови в полезрението си и в очите му проблеснаха радостни пламъчета.
Нийли му се усмихна в отговор.
— Ти си га. — Тя взе кутията с бебешката храна. — Аз ще й приготвя кашата.
— Аз ще се погрижа.
Отношението му към нея продължаваше да бъде официално. Не беше така явно, но все пак си личеше под повърхността на уж обичайната сутрешна суетня. Сега към официалната се беше прибавила и гневна нотка. Мат беше горд и своенравен. Тя го беше накарала да изглежда глупак в собствените му очи.
Нийли погледна към несресаната му коса и измачканата му фланелка и шорти, които беше навлякъл. Беше небръснат, бос. Имаше небрежен вид и в същото време беше красив, изглеждаше съвсем на мястото си и с този свой огромен ръст, и както се беше заел да приготвя закуска за бебето, това беше толкова мъжествено, колкото и наболата му брада.
— Направил съм кафе, ако искаш…
Винаги правеше кафе, но за пръв път сега почувства нужда да го обяви. Вече я чувстваше като гостенка.
— Благодаря ти.
— Няма голям избор за закуска.
— Зная. Вчера пазарувахме заедно, не помниш ли?
— Ако имаш нужда от нещо…
— Добре съм.
— Има малко мюсли, малко мляко, но не мисля, че е останало…
— Престани! Моля те!
Изражението на лицето му замръзна.
— Моля?
— Аз съм същата като вчера и няма нужда да ходиш на пръсти около мен.
— Нямах намерение да те наранявам — произнесе той резервирано.
Тя му обърна гръб и излезе навън.
Мат се наруга, че беше позволил на гнева си да излезе на повърхността. Историята, която възнамеряваше да напише — само това имаше значение сега и той трябваше да престане да обръща внимание на чувствата си, за да успее да си свърши работата. Грабна гумата за бебета, на които никнат зъби, пъхна я в ръката на Бътън и излезе навън.
Денят беше мрачен, влажен и облачен. Под босите му крака зашумолиха листа, напоени от утринната роса и влагата, но той не спря да крачи към ябълковата градина, където я беше видял — застанала с ръце, скръстени отпред. За миг усети как сърцето му се свива. Изглеждаше така уязвима. Но болката премина.
— Госпожо Кейс.
— Аз съм Нел! — Светлокестенявата й коса леко подхвръкна нагоре, щом тя се завъртя на пети към него. — Само Нел!
— Казано с подобаващо уважение, не си. И точно там е проблемът.
Тя удари с ръце хълбоците си.
— Ще ти кажа къде да си завреш това твое подобаващо уважение!
— Искам да знам какво става.
— Не, няма. — После ръцете й паднаха като отсечени надолу. — Извинявай. Не исках да прозвучи заповеднически.
— Дължиш ми истината — изрече студено той.
Беше прав, но тя беше изгубила навика си да се доверява на когото и да било. Първите дами не можеха да си позволят да доверяват своите тайни. И все пак тя му дължеше поне част от истината.