— Откъде знаеш, че не е казал на Белия дом къде си?
— Защото аз го помолих да не им казва.
— И му вярваш?
— Както вярвам на всеки друг.
Той усети, че тя искаше думите й да прозвучат лекомислено, но в тях имаше тъга. Можеше да се бори с нея, когато се държеше надуто и безотговорно, но му беше трудно да й се противопоставя, когато е тъжна. Чувството на безсилие и обида изби на повърхността.
— Дори не знам как да те наричам…
— Най-добре ще е да продължиш да ме наричаш Нел. Или искаш да се обръщаш към мен с госпожо Кейс и така да ме издадеш на всички онези екстремисти, залегнали в това поле?
— Тук изобщо няма място за шеги.
— Задръж си притесненията. А за себе си ще се грижа аз самата.
Щом тя се наведе, за да вземе торбата с продуктите, Мат усети изскърцване на спирачки и припукване на радио, наподобяващо експлозия.
Той дори не се замисли, а просто се хвърли към нея.
И двамата полетяха извън паркинга, към буренясалото поле. Той чу лекичко уф, тъй като мощният тласък, с който я беше увлякъл, буквално беше изкарал въздуха от дробовете й.
— Не мърдай!
Искаше пистолет. Трябваше му пистолет.
Настъпи тишина, последвана от нейното задъхано дишане в опит да си поеме въздух.
— Мат?
Сърцето му биеше така силно — беше сигурен, че тя го чува.
После усети, че по гърба му полазват тръпки. Експлозията, която беше чул… сега, като си възвърна способността да мисли, си даде сметка, че не приличаше толкова на гърмеж от пистолет.
А на гърмеж заради пробито гърне на ауспух.
14.
Дъжд плющеше върху уинибагото, докато поглъщаха километър след километър по равнинния Илинойс към границата с Айова. Нийли рееше поглед из нивите с пшеница и соя, изглеждащи някак сиво и самотно под натежалото от облаци следобедно небе, и се усмихваше на себе си. Беше много смело от страна на Мат да я защити от оня страшен гърмеж от повреден ауспух и като се изключи лекото ожулване на глезена, тя се усещаше буквално като новородена.
Една кола мина покрай тях в обратна посока и обля предното стъкло с вода. Мат потърси нова радиостанция за нова информация около изчезването й. Макар да се обръщаше рядко към нея, си личеше, че официалната нотка се е изпарила. Освен това не беше направил нищо, за да я издаде. Сутринта си мислеше, че с приключението й е свършено, а сега… не знаеше какво да мисли.
— Защо не ме оставиш аз да покарам малко? — попита тя.
— Защото няма какво друго да правя.
— Освен да се мръщиш.
— Освен да се мръщя!
— Разбирам, че за тебе беше горчиво разочарование, че в онази кола имаше само буйни тийнейджъри, а не банда терористи, които искат да ме отвлекат, но съм сигурна, че ще ти мине. — Тя се ухили. — Благодаря ти, Мат. Наистина оценявам жеста ти.
— Да, да!
В този момент откъм задната част се появи Луси. Откакто бяха напуснали колониала, тя като че място не можеше да си намери и периодично се занимаваше ту с Бътън, ту само със себе си, излегната върху леглото отзад.
— Ама че шибана работа — възропта тя. — Не спряхме да говорим за Корнелия Кейс, а сега се оказа, че е изчезнала.
Беше си облякла една от роклите, които й беше купила Нийли, и сложила наполовина по-малко от обичайния си грим. Изглеждаше много добре, но когато Нийли й го каза, тя само сви рамене.
Сега вдигна моржчето от пода и го подаде обратно на Бътън, която се мусеше, че Мат не й обръща внимание.
— Няма ли да е страхотно, ако от оня конкурс за двойници решат, че ти наистина си Корнелия Кейс и пуснат цяла банда агенти след нас?
Мат сви рамене.
— Наистина страхотно — изтръгна от себе си Нийли.
— Какъв е този шум пък сега? — Мат надигна глава и погледна назад. — Сякаш идва отзад.
— Не чувам нищо — каза Луси.
Моржчето полетя напред и улучи Мат в рамото. Нийли се извърна и видя, че Бътън е престанала да се муси. Сега изглеждаше доволна.
Нийли я загледа с подозрение.
— Сигурно е било случайно.
— Прекалено си доверчива.
И той метна сърдит поглед към бебето.
— Га!
Бътън му отвърна със също така сърдит поглед и двамата до такава стенен заприличаха един на друг, че беше трудно да се повярва в липсата на кръвна връзка помежду им.