— Успокой се! Спри се! Не е бясно.
Мат я тласна към предната част на уинибагото, после изведнъж отдръпна ръце и тя едва не падна. Знаеше защо го беше направил — беше си дал сметка, че тя не е Нел Кели, а Корнелия Кейс и той се беше държал грубо с нея. Нийли се обърна към Луси:
— Свали кучето от кушетката.
— Искам да го задържа!
— Заведи го отзад! — Мат се тръсна ядосано на шофьорската седалка и отново потегли по магистралата. — Първо бях сам. Точно както исках. После се обзаведох с две деца. После…
Разминаха се с автобус на „Грейхаунд“ и нова струя вода обля предното стъкло. Мат изръмжа, после посегна към копчето на радиото.
— … отвсякъде валят информации за хора, които твърдят, че са видели първата дама Корнелия Кейс…
Нийли се протегна и го изключи.
Цялата стая беше запълнена с всевъзможни джунджурии. Всякакви стъклени съдове и съдчета, фигурки на животни с панделки около врата и керамични плочки с цитати от Библията. На това му трябваше едно хубаво земетресенийце, помисли си Тони.
— Наистина ли не искате кафе?
Жената, заради която Тони и Джейсън бяха прекосили два щата, изгледа угрижено Джейсън. Беше със син трикотажен костюм с панталон, покатерена върху бели обувки на тесни токчета и с брошка във формата на чадърче с фалшив диамант.
Джейсън поклати глава, обзет от желание както винаги бързо да стигне до същността, и посочи с жест към тапицирания със син велур диван под прозореца — намираха се в малък апартамент на втория етаж.
— Имате ли нещо против да седнем и да ви зададем няколко въпроса?
— О… да… искам да кажа, не.
И тя започна да чупи пръсти. Тъкмо се беше върнала от църква, когато тези двамата бяха пристигнали, а самото присъствие на хора на ФБР и на Тайните служби накуп я беше извадило от равновесие. Жената беше около четиридесетте. Лицето й беше пълничко и с форма на кръгла луна, косата й беше огромна, а кожата й светеше като фин порцелан.
Тони й се усмихна и каза:
— Бих искала чаша вода, госпожо Шийлдс, ако няма да ви затрудня. Когато се налага да карам дълго без почивка, обикновено ми прилошава и трябва да пия вода, за да ми успокои стомаха.
— О, не ме притеснявате.
И госпожа Шийлдс се втурна към кухнята.
Джейсън хвърли поглед, пълен с досада, към Тони.
— Откога започна да ти прилошава в колата?
— Прилошава ми, когато ми отърва. Виж, приятел, ти с твоя поглед като оксижен така я уплаши, че тя се видя в чудо.
— Нищо не съм й направил.
— Свидетели, които се плашат, или забравят важни подробности, или си ги измислят, за да угодят на разпитващия.
Лицето на Джейсън доби кисело изражение както се беше втренчил в една керамична фигурка на клоун.
— Искам по-скоро да свършваме.
Не беше единственият, който го искаше. Специални екипи обикаляха страната, отзовавайки се на всяка подадена по телефона информация от граждани, абсолютно сигурни, че са видели Корнелия Кейс — как слизала от лимузина на местното летище или как се излежавала на плажа в Малибу. Обаче обаждането на Барбара Шийлдс — служителка в един колониал във Винсънс, Индиана, веднага беше привлякло вниманието на Тони и Джейсън.
Шийлдс беше докладвала, че е видяла жена, приличаща на Корнелия Кейс, да пазарува в колониала „Крогър“ — работното й място. Жената била съпроводена от тъмнокос мъж, момиче в тийнейджърска възраст и бебе с розова шапка. Описанието се покриваше с описанието на жената, участвала в конкурса за двойници, дори и по отношение на цвета на косата й — светлокестеняв.
Тони и Джейсън предварително бяха обсъдили обаждането на Шийлдс. Струваше им се невероятно, че жената, пътуваща из страната с още трима души, двама от които — деца, може да е Корнелия Кейс. И все пак искаха да си поговорят лично с жената и шефът им Кен Брадок даде разрешение за акцията.
Барбара Шийлдс се появи откъм кухнята с водна чаша от синьо стъкло. Тони беше почти деветдесет процента сигурна, че от разпита нищо няма да излезе, но се насили да й се усмихне.
— Имате ли нещо против да седнем?
— Против ли? Не, не. Моля, седнете. — Тя отри длани в сините си панталони и после приседна върху облегалката на дивана. — Чувствам се малко притеснена. Никога досега не съм виждала правителствени агенти.
— Много добре ви разбирам. — Тони се настани до Джейсън, който вече беше разтворил бележника си. Тя обаче предпочете да не изважда своя от чантата си. — Защо не ни разкажете какво сте видяла?