Тя приседна на най-горното стъпало до Луси и заразглежда сенчестата улица, докъдето й стигаше погледът. В единия й край имаше училище с площадка за игра, разделени помежду с редица кленови дървета, а в другия край две момчета се забавляваха да дразнят два пудела, като им препречваха пътя с колелата си. На отсрещната страна на улицата стоеше един мъж в костюм, който оглеждаше ливадката пред къщата си. Нийли чу познатата камбанка на камионче за сладолед и гласът на майка, викаща детето си, дошъл отвътре. Тези гледки и звуци от ежедневието за нея бяха също толкова екзотични, както далечните страни се струваха за повечето хора.
Луси се заигра с едно от клекналите уши на Скуид.
— Какво мислиш, че ще ми направи Мат?
— Не зная. Зная само, че е много разстроен. Не трябваше да го лъжеш.
— И какво трябваше да направя? Щяха да ни изпратят в приемни семейства!
Всъщност това и ги очакваше. Нийли беше абсолютно убедена, че Мат няма да остави момичетата в ръцете на Нико Глас, независимо че доста се беше постарал, докато му втълпи в главата, че е единственият им роднина.
Разбира се, Нико изобщо не се хвана на въдицата. Когато им съобщи, че има намерение да заминава да се катери по скалите в Колорадо, Мат му беше казал да забрави за каквото и да било заминаване. Нико обаче просто беше продължил да хвърля една след друга дрехите си в пътната торба.
Нийли отново погледна към Бътън, чието джемпърче с цвят на праскова вече се беше измърсило от пълзенето по верандата, а после и към Луси, която все така изглеждаше много нещастна. Какво щеше да стане сега с тези две момичета? Мат беше умен мъж, който беше направил всичко възможно да им помогне, но твърдо беше дал да се разбере, че в живота му няма да има място за деца. Това означаваше, че им остава или да ги изпратят в приемни семейства, или някой да ги осинови. Много семейства с радост биха осиновили Бътън, но никой никога нямаше да осинови Луси. Тя щеше да бъде разделена от малката си сестричка, за която така старателно се бе грижила.
Луси беше приключила с гризането на нокътя и на втория си палец и сега беше налапала един от показалците си.
— Сигурно ще ме убие.
Нийли се прокашля в опит да се освободи от усещането, че на гърлото й е застанала буца.
— Трябваше веднага да му кажеш за баба си. И не трябваше изобщо да се занимаваш с подправяне на писма.
— Да бе, да! Тогава Бътън щеше да пропусне шанса си. Щяха да ми я вземат още същия ден.
Нийли си помисли, че тази тийнейджърка беше съумяла да прояви много по-голям кураж, отколкото някои хора съумяват за цял живот. Заговори й с възможно най-внимателния си тон:
— На какво се надяваше, когато реши да представиш баба си за жива пред Мат?
— Когато се случеше нещо лошо, Санди винаги казваше едно и също: Нищо не свършва, преди окончателно да е свършило. И аз си помислих, че ако пътуването продължи достатъчно дълго, нещо може да се промени. За хубаво.
— Мат да реши да ви остави при себе си.
Луси не й отговори. Нямаше нужда да й отговаря.
— Съжалявам, Лус. Виж, има хиляди чудесни приемни семейства. Мат сам ще се заеме да ви намери добър подслон. — Той никога не й беше споменавал подобно нещо, но тя беше сигурна, че така ще постъпи. — А също и аз.
— Няма нужда никой да ми намира подслон — заяви троснато Луси — и няма да отивам в приемно семейство. — Гласът й изведнъж помръкна. — Вие двамата нали харесвате Бътън? Знам, защото ви личи. Тя е едно страхотно бебе. Сладко, умно и много разбрано — няма да ви създава много грижи. Само малко, но тя скоро ще стане голямо дете и ще се научи да се грижи сама за себе си. — Реши да говори направо. — Защо ти и Мат не се ожените и не я осиновите?
Нийли я изгледа слисана.
— Луси, ние нямаме намерение да…
— Пълни глупости, мой човек! — извиси се гневният глас на Нико. — Тези деца нямат нищо общо с мен! — Вратата се отвори с тласък и на вратата се появи той, понесъл китарата и пътната чанта, Мат го следваше. — Виж, аз заминавам. Ако искате да останете ден-два, нямам нищо против. Обаче за другото — не.
Той подхвърли връзка ключове към Мат, после изтрополи надолу по стълбите, без да погледне нито Бътън, нито Луси. После изхвърча по страничната алея към улицата и към мотоциклета си.