Макар да се беше отнесъл грубо с нея, тя нито за секунда не се беше почувствала изплашена от него. Може и да си вярваше, че е способен да смачка особите от женски пол, които са го разстроили, тя обаче знаеше, че не би го направил.
Престори се, че хленчи:
— Изплаши ме до смърт.
— Съжалявам. Наистина…
Изглеждаше така съкрушен, че Нийли за малко да го съжали, но реши да не се отказва от намеренията си. А те бяха да го спечели.
Тя се отдалечи още повече от прозореца, след което кръстоса ръце пред гърдите си и вдигна високо брадичка.
— Ти прескочи всякакви граници — каза му.
— Знам, аз…
— Отнесе се грубо с мен. Направо ме ужаси.
— Нямах намерение… Съжалявам.
— Знаеш ли, че се смята за престъпление да причиняваш щети на първото семейство? Биха могли да те изпратят и в затвора.
По тона й обаче личеше, че цялата тази игра на думи й доставя удоволствие, и той я изгледа особено.
— И за колко време?
— О, век-два-три.
— Чак толкова дълго?
— Няма как. — В изражението й се появи сарказъм. — Погледни го от хубавата страна. В затвора никакви жени няма да ти тровят живота.
Той се отдалечи от прозореца и се приближи към леглото.
— Това наистина променя коренно ситуацията.
— Само татуирани мъже с италиански имена. Сигурна съм, че доста от тях ще те намерят за доста привлекателен.
Изви вежди и я погледна изумен.
Тя извърна поглед към заключената врата.
— Радвам се, че успях да посетя тоалетната и банята, преди да започнем да се караме. Струва ми се, че скоро няма да излезем оттук. — Той не каза нищо, но тя още не се беше отказала да го дразни: — А ти?
— Какво?
— Ходи ли в тоалетната и банята?
— Защо?
Играеше си с нея.
— Забрави, че съм те питала.
— Напълно.
— Кога мислиш, че ще ни отключи?
— Когато реши отново да бъде добричка.
Нийли видя за миг по устните му да пробягва усмивка.
— Ще посмееш ли да й простиш за това, което направи?
— Смятам да я пребия до смърт.
Сега беше неин ред да извие вежди в учудване.
— Разбира се, че би могъл.
Той отново се усмихна.
— Ти й показа, че ти харесва, когато се държи така. Знае, че ще й наложа сурово наказание в мига, когато излезем оттук, обаче въпреки това го направи.
Усмивката на Нийли се стопи.
— Тя е отчаяна. Не бих искала да съм на нейното място.
— Животът е жесток. — Мат изобщо не беше толкова коравосърдечен, за какъвто искаше да се представи. Тя не откъсваше поглед от него. Той започна да крачи из стаята, отначало бавно, но с всяка изминала минута все повече увеличавайки скоростта. — Ще счупя вратата.
— Ето това е мъжка дума.
— Какво искаш да кажеш?
— Мъжете обичат да чупят. Да мачкат. Да разрушават.
— Твоите приятели обичат да разрушават. Моите приятели само псуват, ритат дивана и заспиват пред телевизора — отвърна той, яростта му отново започваше да взима превес.
— Успокой се. Ще ни отключи утре сутринта.
— Няма да прекарам нощта заключен тук с теб.
— Ако се страхуваш, че ще ти се нахвърля, не се притеснявай — процеди през зъби тя. — По-силен си от мен и съм сигурна, че можеш да се защитиш.
— Хайде стига, Нел! И двамата не страдахме от излишно въздържание по отношение един на друг през последните дни.
Тя го погледна надменно и заяви:
— За мен не беше проблем да си държа ръцете далеч от теб.
— Това е нагла лъжа! Желаеш ме толкова много, че едва успяваш да се сдържаш!
— Само си играех с теб, това е всичко.
— Играла си си?
— Забавлявах се. Мат, ти да не повярва, че е на истина? Мъжете обичат да се самозалъгват, за да защитят егото си — слабото им място.
— Единственото слабо място сега у мен е способността ми да се самоконтролирам. Много добре знаеш какво ще се случи, ако останем двамата с теб в една стая тази нощ!
Нийли мислено се поздрави, че отново го беше вкарала в правия път.
— Разбира се, че зная. Ще ми се мръщиш и ще ме обиждаш. После ще си спомниш кого обиждаш и ще ми обърнеш гръб.