— Не разбирам за какво говориш.
Тя сложи пръст в рана:
— Аз съм Корнелия Кейс, вдовицата на президента на Съединените американски щати. И ти не можеш да преглътнеш тази истина!
— Какво, по дяволите, пък означава това?
Мат отново беше започнал да крещи и Нийли мислено се поздрави, защото нямаше нещо, което да желае повече от това той да се върне на територията на виковете, страстта и суровата емоция, от която побиваха тръпки.
— Всичко беше наред, докато вярваше, че съм малката изоставена и нещастна Нел, нали?
— Говори ми, само ако искаш да ми кажеш нещо смислено.
— По отношение на горката Нел изпитваше превъзходство. Но сега, когато знаеш коя съм всъщност, се оказва, че не намираш достатъчно сили да се справиш като мъж със ситуацията.
О, боже… в какво го беше обвинила тя? Никой, предизвикал някога Матиас Джорик на тема мъжество, не беше успявал да се измъкне невредим.
Сивите му очи проблеснаха, той скочи към нея и в следващия миг тя вече лежеше по гръб на леглото.
То отново се разклати, когато той се отпусна до нея — този път в неумолимото сиво на очите му проблясваше триумф. Мат най-накрая беше там, където Нийли го искаше, но победата й изобщо не я удовлетворяваше, тъй като беше резултат от психологическа война, а на нея й се искаше да бъде ухажвана.
Той погледна надолу към нея — красивото му лице беше като бойно поле на хиляди най-разнородни емоции.
— Искаше ми се да подходя като джентълмен…
— Думата, която ти подхожда, е страхливец.
Той бръкна под бременната й фланелка, изтръгна подплънката и ядосано я хвърли на пода.
— Искаше ми се да подходя и с необходимия респект…
— Сигурно са ти останали трайни белези на коленете от постоянните поклони и реверанси.
Очите му заприличаха на тесни цепки.
— Опитах и да ти изясня истинското положение на нещата…
— Застрашен ли се чувстваш с мен?
Той не отговори веднага, после подхвана с ръка гърдата й и погали зърното й.
— Ти живееш на ръба на опасността.
Тя извърна лице.
— Искам да си махнеш ръката от мен и да станеш от леглото.
— За нищо на света.
— Промених решението си.
— Вече е твърде късно.
Тя отново извърна глава към него.
— Смяташ да използваш сила ли?
— Точно така.
— Ооо… — Престори се, че й е доскучало. — Ами тогава давай.
Той нададе тих тържествуващ вик и погали отново зърното й.
— Цяла армия агенти от Тайните служби не би могла да те спаси сега.
За нея ставаше все по-трудно да се сдържа и да не отвръща на ласките му.
— Ах, ти, негодник…
Той реши да смени тона и да направи ласките си още по-нежни:
— Отпусни се, Нел, отпусни се, нека се любим така, както и двамата го искаме.
— Името ми е Нийли.
Имаше нужда да чуе как той изговаря името й. Имаше нужда от сигурността, че той знае кого люби.
Той си пое дълбоко дъх:
— Нийли.
— Не е лесно, нали?
Искаше в гласа й да прозвучи сприхава нотка, но не се получи.
— Ако не спреш да говориш — изрече нежно той, — ще се наложи да ти запуша устата.
— Искам да стана.
— Да не кажеш сега, че не съм те предупредил.
Устните му леко докоснаха нейните, после изцяло ги покриха — сякаш за да преустановят всякакъв опит за протест от нейна страна. А когато тялото му се притисна до нейното, целувката му вече беше изтрила и последната капка желание у нея да му противоречи. Поначало беше добър в това отношение.
Изведнъж Мат изви глава назад и се отпусна върху леглото, едва доловимо изругавайки:
— Не мога да повярвам!
Тя отвори очи. Той отново си беше спомнил коя е тя. А може и причината да беше друга.
— В целувката нямаше нищо лошо! — каза му.
Усмивката му изглеждаше принудена.
— Беше абсолютно нереална. А това, към което води, може да се окаже много комплицирано. — И той погали бузата й с палец. — Скъпа, имам цял пакет кондоми. Обаче се намират в другата стая.
Тя го погледна самодоволно.
— За щастие, аз съм по-организирана от теб. Погледни в моята чанта.
Слава на Бога, че беше я оставила тук, след като облече пижамката на Бътън.
— Светът не може да е чак толкова идеален.