Бебето притихна и пусна малко лига върху него.
— Тааа…
Нийли се извърна и бавно отвори очи.
Демончето нададе радостен възглас и срита Мат с крачета в корема. После се търкулна върху Нийли.
От нея се чу нещо като уф, после челото й се набърчи от притеснение.
— О, Мат!
Бебето полази по тялото й, като че беше подова настилка, седна върху лицето й и протегна ръка към месинговата лицева дъска на леглото.
— Подвижно малко същество, а?
Нийли отмести задничето на детето от лицето си.
— Това е ужасно!
— Можеше и да бъде много по-лошо. Памперсът й едва ли е натежал чак толкова.
— Не говоря за това. Ние сме голи!
Мат плъзна ръка около бедрото на Нийли.
— Голо оръжие… Права си.
— Да не си посмял да се шегуваш на тази тема.
— Сега пак ще кажеш, че може да й нанесем травма за цял живот.
— Ние сме голи. Тази стая мирише на… е, знаеш какво имам предвид.
Той я изгледа неразбиращо.
— Нямам представа за какво говориш.
— За маймунските ни изпълнения, за това.
— Маймунски изпълнения? Така ли наричаш най-хубавия секс, който едва ли някога и на двамата ще ни се случи?
— Наистина ли?
Имаше толкова уязвимост в погледа й, че му се прииска да беше си държал голямата уста затворена, но разумът му както винаги се събуждаше няколко минути след тялото му.
Демончето награби цял кичур коса на Нийли и я загледа със сияен поглед. В изражението на Нийли отново се появи притеснение, но бебето продължаваше да й се усмихва. После Бътън забърбори нещо, като че Нийли разбираше всяка нейна дума. И лицето на Нийли скоро засия — така, че Мат усети как го присви стомахът от болка. Всичко това — бебето в леглото при тях, Нийли сгушена до него, споменът за прекараната нощ — беше твърде много, за да го поеме наведнъж.
Измъкна се изпод завивките и грабна шортите си от пода. Нийли местеше поглед между него и бебето, опитвайки се да му спести гледката на гол мъж в ерекция.
Демончето продължаваше да надава възгласи на радост, обсипвайки Нийли с цялото си обожание, което друг път пазеше само за Мат. Сигурно Бътън си мислеше, че той й е в кърпа вързан и сега е време за следващото й завоевание. Което не беше далеч от истината.
Тя отпусна глава и допря мокрите си устенца в брадичката на Нийли. За момент Нийли просто остана да лежи неподвижно, но после подхвана с ръце главичката на бебето — по здраво стиснатите й устни Мат разбра, че й се иска да се разплаче.
Забрави, че щеше да си облича шортите.
— Какво има?
— Тя е така… идеална.
Той погледна надолу към бебето, което сега се беше изтегнало върху Нийли, напъхало палец в устата си. Отвори си устата, за да направи мъдра забележка как никой не би могъл да нарече Демончето чак толкова идеално, но думите заседнаха на гърлото му — двете заедно представляваха такава прекрасна гледка!
После в съзнанието му се заредиха гледки на шноли, барбита, тампони, трийсет и шест вида червила. Не това искаше той от живота! Имаше нужда да излезе от тази стая — изведнъж го налегна пристъп на клаустрофобия — но не можеше да остави Нийли, която така отчаяно се мъчеше да не се разплаче.
Той пое детето и приседна с него на леглото.
— Кажи ми какво има.
За момент тя се поколеба, после думите като че потекоха сами:
— Опасявам се да не й причиня нещо лошо. Това… Когато бях много млада… — Отново се поколеба дали да не запази обяснението за себе си, но не успя. — Когато бях на шестнайсет години, ме снимаха. В Етиопия, с едно гладуващо бебе…
— Спомням си.
— Бебето умря, Мат. Веднага след като ме снимаха. В ръцете ми.
— О, скъпа…
— И не само то. Още много след това. Държала съм бебета в ужасна агония, страдащи от глад или боледуващи от неизлечими болести, които дори не можех да произнеса. От СПИН. Инвалиди. Не можеш да си представиш…
Докато дълго таената болка се изливаше от нея, той си даде сметка каква цена всъщност е трябвало да плати за всички онези свои снимки, в които се беше налагало да позира безукорно облечена с болно дете на ръце. Нищо чудно, че си беше въобразила като че ли е прокълната.
— Нямаше как да спра да не ходя при тези деца. Толкова много страдание има… И започнах да се възприемам като… — Гласът й се пресече от вълнение. — Ангел на бебешката смърт.
Мат сложи бебето на пода и я взе в прегръдките си.