— Всичко е наред, скъпа… Всичко е наред.
Той я погали по нежния гол гръб и зашепна в ухото й думи на успокоение — искаше му се да я утеши веднъж завинаги.
На Демончето обаче не му хареса да седи само на пода и не след дълго започна да хленчи. Нийли се притесни и се отдръпна от Мат.
— Това е глупаво. Аз не трябваше…
— Замълчи — прекъсна я нежно той. — Просто си развила невроза.
На устните й се появи слаба усмивка.
— Така е…
Той кимна. Хленчът на Демончето преминаваше във вой. Нийли смръщи вежди и той усети как тя отново започва да се вълнува.
— Бътън наистина се разстрои.
Той я улови за брадичката и нежно извъртя главата й към ядосаното бебе.
— Погледни я, Нийли. Просто я погледни. Крещи с всичка сила, обаче в очите й няма нито една сълза. Тя просто си изпробва силата.
— Да, но…
— Не всички дена са страдащи. Зная, че го разбираш с разума си. Опитай се сега да го проумееш и със сърцето си.
Той вдигна Демончето и й го подаде — в същото време си помисли, че никакви хапове не биха могли да изтрият годините, нанесли психическа травма по отношение на децата у Нийли. Бътън сама трябваше да свърши тази работа.
Луси не се беше върнала дори и след като Мат и Нийли бяха привършили със закуската, но нито той, нито тя я бяха потърсили. Макар да беше взела кучето със себе си, Луси беше оставила всички други свои неща в караваната, така че Мат знаеше, че тя ще се върне. Единствено се чудеше каква да бъде реакцията му, като я види, че се прибира.
Двамата с Нийли не бяха разговаряли много, след като бяха излезли от спалнята. Тя се беше постарала постоянно с нещо да се занимава, само за да покаже, че всъщност е от желязо и по никакъв начин не беше загубила достойнството си, като се беше разплакала заради Демончето. Искаше му се да я заведе в спалнята и да започнат всичко отначало, но нямаше как заради бебето.
Двамата едновременно вдигнаха глава, чувайки приближаващ лай на куче. Нийли грабна Демончето и последва Мат навън.
Луси вече се приближаваше към входната врата на къщата — Скуид беше с нова каишка. Щом видя Мат, застанал на верандата, тя замръзна.
Очите му проблеснаха срещу нея.
— Ти си се разорила.
Тя вирна високо брадичка и изправи слабичките си рамене, горната й устна обаче затрепери.
— Голяма работа. Какво ми пука?
Той посочи с ръка към гаража.
— Иди там и донеси всички градински принадлежности, които намериш. Искам да разчистиш бурените от розовия храст в задния двор. И по-пъргаво.
Тя зяпна срещу него.
— Искаш да разчистя бурените от онези цветя там?
— Ти глуха ли си?
— Не. Не!
Радостна, че така лесно се е отървала, тя се затича към гаража.
Нийли го гледаше с възхищение.
— Строг и справедлив! Това ще й отнеме… о, може би час.
В отговор той й се усмихна.
— Тя е отговорна за една от най-хубавите нощи в моя живот. Трудно ми е да й се разсърдя.
Тя кимна. После реагира по най-странния възможен начин, като каза:
— Благодаря ти.
Той още стоеше, радвайки се на одобрението й и хилейки се като глупак, когато едно камионче, влачещо след себе си сребриста каравана, спря пред къщата.
Вратата на камиончето се отвори и двама облечени с не особено добър вкус възрастни хора слязоха оттам.
Не. Не можеше да бъде!
— Йо-хооо! Мат! Нел!
Нийли нададе възглас на удивление, когато Бъртис и Чарли Уейн се втурнаха към тях по пътечката.
Мат се отпусна върху пощенската кутия. Точно когато си беше помислил, че няма как да стане по-лошо… Първо бяха децата… после към тях се прибавиха съпруга и куче. После и къщата в Айова… и форд модел „Експлорър“.
А сега се бяха появили бабата и дядото.
17.
Чарли се здрависа с Мат, докато Бъртис прегръщаше Нийли и погъделичка Бътън по крачетата. Нийли все още не можеше да повярва, че отново ги вижда.
— Как разбра къде да ни намериш?
— Ама Луси не ви ли каза? Тя ни даде адреса, преди да си тръгнете. Какво дяволче е само това момиче.
Само като видя Бъртис, Нийли се почувства по-добре. Миналата нощ за нея светът се беше обърнал с главата надолу. Беше очаквала да й хареса да се люби с Мат, но не беше очаквала, че връхлетелите я с такава сила чувства ще продължават да я занимават.
Ставаше все по-трудно да си припомня, че това е само един епизод от живота й и един най-обикновен флирт. Ако имаше късмет, щяха да прекарат още нощ или две заедно, после всичко щеше да свърши. Някога, в далечното бъдеще, когато споменът за това нямаше да бъде толкова болезнен, тя щеше да го извика на повърхността на съзнанието си — докато посрещаше делегация или слушаше реч — и да се постарае да разбере какво се е случило. Тази идея я накара да се почувства още по-потисната. Бъртис и Чарли наистина се бяха появили точно навреме.