— Луси много ще се зарадва, като ви види. — Нийли подпря Бътън на хълбока си. — Тя е отзад, работи в градината.
— Децата винаги трябва да имат някакво занимание. — Бъртис си сложи очилата за близко виждане, наведе се над Бътън и махна някакво боклуче от челцето й. — След като така или иначе бяхме решили да пътуваме на запад, решихме да ви се обадим.
Чарли изпъчи гърди, за да се отърси от схващането на гърба.
— Отиваме в Йосемитския парк, отдавна искахме да го видим. Но не сме се разбързали и Бъртис се тревожеше за Луси…
Бъртис свали очилата си и те отново виснаха надолу.
— Помислихме си, че сигурно й е било трудно най-накрая да приеме смъртта на баба си като свършен факт.
Мат присви очи.
— Значи сте знаели?
— О, тя ни разказа всичко за нея. — Бъртис млясна с език в знак на неодобрение. — Само като си представиш, една петдесет и три годишна жена да се омъжи за един от своите студенти. Разбира се, аз не казах на Луси какво мисля за този брак.
Челюстта на Мат трепна от лек спазъм.
— Значи сте знаели и за Нико?
— Е, Чарли, нали ти казвах, че името му не е Ник, но ти нали винаги трябва да спориш с мен…
Чарли се почеса по главата.
— Какво е туй име Нико?
— Не е важно. Важното е, че аз излязох права, а не ти.
— Това е много добре, защото можеше да се случи и точно обратното. И тогава можеше и да получа удар, нали все ме предупреждаваш да не се вълнувам.
Тя го потупа примирително по ръката, после изгледа изучаващо Мат.
— Май ти и Нел сте били много заети през последните дни.
Мат се усмихна.
— Какво ли не се случва?
Нийли не можа да разбере защо изведнъж всички погледнаха към нея.
— Какво има?
В погледа на Мат се четеше едновременно развеселеност и предупреждение.
— Мисля, че Бъртис и Чарли са забелязали внезапната ти бременност.
Нийли машинално постави ръка на корема си. Появата им до такава степен я беше изненадала, че беше изключила напълно за фалшивата си бременност. Когато за пръв път се бяха видели преди два дни, тя беше без подплънка. В очите й се появи страх.
— О, аз…
— Да влезем вътре — предложи Мат и тръгна пръв по стълбите, не изглеждайки по никакъв начин разстроен от присъствието на Чарли и Бъртис. — Ще приготвя нова кана кафе.
— Чудесно. — Бъртис тръгна след него. — Чарли, иди вземи боровинковите кифли, които опекох сутринта. — Тя погледна Нел съзаклятнически. — Като съм у дома, ги правя от каквото има, но на път няма по-добро от готовата смес „Джифи“. И не са успели да я развалят досега.
Нийли не беше и чувала за готовата смес „Джифи“, освен това се чудеше какво обяснение да даде за бременната си подплънка.
Ръката на Мат нежно и успокояващо я обгърна около кръста.
— Кифли с боровинков крем? Звучи страхотно.
Докато той приготвяше кафето, Бъртис с нищо не направи намек за фалшивата й бременност. Вместо това заговори за собствените си внуци, после нареди кифлите, донесени от Чарли, в поднос, който Нийли беше открила в кухненския бюфет. Изнесоха всичко на остъклената веранда, после Бъртис повика Луси, която продължаваше да се труди над розовия храст.
Лицето й засия, като ги видя, и тя буквално влетя в остъклената веранда.
— Намерили сте ни! О, боже, не мога да повярвам! — Тя ги запрегръща бурно, после се сепна и се опита да се държи по-хладнокръвно. — Искам да кажа, нямаше да е лошо и ако бяхте отишли направо в Йосемит! Колко време смятате да останете? — Сянка на безпокойство надвисна в очите й. — Ще останете, нали?
— Ден-два. В края на града има чудесен къмпинг. Така се надявам… Ако Мат и Нел не смятат, че ги притесняваме?
Луси се извърна към Мат и цялото й хладнокръвие в миг се изпари, заменено от изражение, в което се четеше единствено и само гореща молба.
— Нали могат да останат?
Нийли успя да прикрие удивлението си, че Мат си направи труда отговорът му да звучи ентусиазирано: