— Разбира се, че могат да останат. И много се радвам, че пак ще се виждаме.
Лицето на Луси разцъфна в усмивка. После момичето протегна ръка и си взе една кифла.
— Стой, не пипай! Първо см измий ръцете, малка госпожичке!
Луси се ухили на Бъртис и изчезна вътре в къщата. Бътън, която се опитваше да стигне до ниската кръгла табуретка, без да се подпира някъде, падна на задничето си и изписка.
Чарли се засмя. Бъртис гледаше към мястото, където беше изчезнала Луси с усмивка на уста.
— Тя е голяма работа, нали? Само като я погледнеш, и веднага разбираш, че е страхотна.
Нийли усети да я облива вълна на гордост.
— Да, и ние смятаме, че е страхотна.
Ние. Като че Луси беше нейно дете и на Мат.
Чарли седна с чаша кафе в ръка на дивана.
— Ние с Бъртис много се притеснявахме за нея. И за двете момичета.
— Те са добре. — Мат звучеше отбранително.
— Засега. — Бъртис отстрани трохичка от кифла, паднала върху яркорозовите й шорти. — Но какво ще стане, след като тримата си направите тестовете за бащинство, които Луси така се надява да избегне? Не обичам да говоря лошо за мъртвите, но бившата ви жена изглежда е била много безотговорен човек.
— За това сте права.
Той се приближи с чаша в ръка до вратата, водеща навън към задния двор, и се облегна на рамката, като че искаше да се изолира от останалите.
— Мат сигурно смята, че искаме да се заядем с него — сподели Бъртис на Нийли, като че Мат го нямаше. — Ние просто сме си любопитни по природа, но не обичаме да си пъхаме носа навсякъде. Хората сами споделят с нас.
— Най-вече с Бъртис — обади се Чарли. — Хората разбират, че могат да й се доверят.
— Не се подценявай, Чарли. Припомни си за шофьора на камиона вчера на отбивката.
Нийли се усмихна. Бъртис и Чарли бяха взели присърце ситуацията с момичетата и не виждаше никаква причина да не им каже истината. Може би те двамата щяха да подскажат някакво решение.
Тя се наведе и лекичко разроши косицата на Бътън.
— Мат днес ще води момичетата в Дейвънпорт, за да им вземат кръв. После се връщат в Пенсилвания.
Тя не спомена нищо за приемни семейства, но от следващите думи на Бъртис се разбра, че е нямало и нужда.
— Ясно е като бял ден, че момичетата ще бъдат разделени. Бътън сигурно ще я осиновят, но за Луси е много късно.
Тя не спираше да си играе със синджира, на който висяха очилата й, сякаш беше броеница.
— Аз не мога да ги оставя при мен — заяви Мат и Нийли усети вина като тънка струйка да се процежда в тона му.
Бъртис се обърна към Нийли:
— Ами ти, Нел? Ти вече се държиш сякаш са твои деца. Защо ти не ги вземеш?
Тази мисъл — лъжлива надежда за Бъртис, беше навестила Нийли вчера и оттогава не й даваше мира, но всеки път щом излезеше на повърхността, тя я отхвърляше. Ако въведеше децата в своя свят, медиите щяха постоянно да са по петите им и да разрушат живота им.
Много добре знаеше какво означаваше да растеш в атмосфера на абсолютна липса на възможност за уединение — всяка част от живота ти ставаше достояние на медиите. Нейният баща още от ранна възраст й беше внушил идеята за пълно съобразяване с тази ситуация, така че тя беше успявала да се справи при всяко положение, но в случая с Луси нещата стояха по съвсем друг начин. Постоянният обществен интерес, на който щеше да бъде изложена, нямаше да й остави никаква възможност да прави грешки. Съобразителният ум и силната воля бяха безспорните й предимства, но именно благодарение на тях тя щеше постоянно да си навлича беди. Луси имаше нужда да порасне, без целият свят да разбере за това.
Нийли поклати глава.
— Бих искала да остане с мен, но не е възможно. Точно сега при мен… ситуацията е много сложна.
Мат трябва да беше усетил нежеланието й да ги излъже, защото приседна до тях и започна да им разказва историята за въображаемия й бивш съпруг и консервативните му роднини. Докато той разказваше, Луси се върна и веднага се нахвърли върху кифлите.
Бъртис и Чарли внимателно изслушаха разказа на Мат до края, после Чарли отправи пълен със симпатия поглед към Нийли.
— Винаги можеш да разчиташ на нас.
Тя се почувства виновна, че ги е излъгала, и едва успя да им кимне.
Независимо от мърморенето му, по всичко изглеждаше, че Мат е доволен от присъствието на още един мъж — той и Чарли доста си бяха поговорили за спорта в Чикаго, когато отидоха заедно да приберат наетия предния ден форд експлорър. Щом се върнаха, Мат отведе Нийли настрана и й каза, че е попълнил бланките за кръвните тестове и че иска колкото се може по-скоро да замине за Дейвънпорт. Беше приел за даденост, че Нийли ще отиде с тях, но тя не пожела да има нищо общо с ходенето дотам. Той дълго я увещава, накрая я заплаши с наказанието Божие — имайки предвид себе си — дори само ако си подаде главата извън къщата, докато него го няма. Като знаеше, че наистина щеше да се тревожи, тя му обеща твърдо, че ще се пази.