Луси беше съвсем друг случай и Мат кръстоса оръжие с нея в задния двор. Нийли не успя да чуе нито дума от разговора им, но изглежда Мат беше успял да надделее, тъй като Луси потътри крака към форда. Бътън нямаше нужда да бъде убеждавана. Беше готова да отиде навсякъде с любимия си мъж.
След като я настани на детската седалка, която беше преместил във форда, той отиде при Бъртис.
— Обещай ми, не няма да я пускаш навън. Бившият й съпруг е луд за връзване.
— Ще я пазим, Мат. Бъди спокоен, тръгвай.
Той отиде при Нийли.
— Бъртис и Чарли казаха, че ще правят компания на момичетата довечера, така че ние можем да излезем на вечеря някъде, без да се притесняваме за тях. Съгласна ли си?
Тя се усмихна.
— Да.
— Добре. Значи имаме среща.
Мисълта за предстоящата вечер и фактът, че нямаше какво да облече, я отвлече от подлудяващите я мисли за съдбата на момичетата. Не искаше да излезе на първата си среща с Мат по шорти, но тъй като беше обещала да не излиза от къщата, реши да потърси помощ в Жълтите страници на Уилоу гроув. Подбра два-три телефонни номера и след няколко разговора най-накрая изготви окончателен списък.
Бъртис се съгласи тя да отиде да купи нещата по списъка. Чарли в това време се посвети на потягане на караваната им. Късно следобед възрастната жена се прибра запъхтяна, изпълнила всички поръчки на Нийли.
Каишките на обувките на високи токчета й убиваха, но пък самите обувки бяха секси и тя не съжали, че ги има. Късата бременна рокля с цвят на мандарина беше с дълбоко изрязано деколте и подчертаваше гърдите й. Покупката, в която се влюби обаче, още щом я видя, беше гердан по врата с нанизани миниатюрни топчета в златно и черно, с мъничко сърчице по средата, което точно прилягаше в ямката над ключицата й.
Прибра всичко, за да е готово за вечерта, после седна в кухнята с Бъртис. Пиеха чай, когато Луси влетя при тях и веднага протегна ръка, за да им покаже лепенката върху мястото, откъдето й бяха взели кръв.
— Толкова гадно беше! И вие трябваше да дойдете. Иглата беше огромна и ми източиха поне един тон кръв, и така много болеше, а Мат направо припадна.
— Не съм припаднал!
Мат се опитваше да успокои хленчещата Бътън, но още щом влезе в кухнята, очите му веднага потърсиха Нийли — като че искаше да се увери, че тя е цяла и непокътната.
— Почти — възрази му Луси. — Целият пребледня и затвори очи.
— Мислех.
— За припадъка.
От сплеснатата коса на Бътън и розовия белег на бузката й беше ясно, че тя току-що се е събудила. На нейната ръчичка също имаше лепенка, както при Луси и Мат. На бебето обаче тази лепенка изглеждаше някак по-жестоко и Нийли усети да я обзема ярост към Мат, че беше оставил да му причинят болка.
А то не спираше да се гърчи в ръцете му. Хленчът премина в плач и Луси се приближи до Мат.
— Ела при мен, Бътън.
Посегна да я вземе, но тя се заизвива още по-силно и нададе силен вой.
Мат я повдигна, така че главицата й да легне на рамото му.
— Не спря да хленчи така цели шейсет километра. Заспа едва преди десетина минути.
— Ако ръката ти беше толкова мъничка като нейната, и ти щеше така да плачеш — заяви му троснато Нийли.
Мат искаше да й отвърне на заяждането с подобаваща гримаса, но не се получи, тъй като чувството за вина взе връх у него и това си пролича в изражението на лицето му. Вместо това се зае да разхожда Бътън из кухнята, като лекичко я люлееше в ръцете си, но това не й подейства и той я отнесе в хола. Почти веднага Нийли го чу да имитира кравешко мучене, придружено от нестихващия бебешки плач.
— Дай ми я на мен, аз да опитам — провикна се Бъртис.
Когато се върнаха в кухнята, Бътън ревна още по-силно в знак на протест и плувналите й в сълзи очи се насочиха към Нийли.
Нацупената й долна устничка й придаваше такъв жалостив вид, че Нийли не можа да издържи, изправи се и се приближи към нея, макар да не беше много убедена, че Бътън се нуждае именно от нея, след като беше отблъснала хората, към които досега беше проявявала такава слабост.