Тя не беше единствената, която така старателно се беше подготвила за срещата им. Той изглеждаше зашеметяващо красив в светлосивите си панталони и светлосиня риза. След като я настани да седне и посегна към менюто, тя видя на загорялата му от слънцето ръка да проблясва часовник със златна верижка. Декорираният с облегалка от желязо стол изглеждаше твърде маломерен за фигурата му, но това очевидно изобщо не го смущаваше.
Сервитьорът изгледа неодобрително към Нийли, когато Мат даде поръчка за скъпо вино.
— Точно това ни препоръча нейният лекар — обясни Мат. — Хормоналното й равновесие е силно нарушено и има нужда от алкохол.
Нийли се усмихна и сведе глава, за да разучи менюто. Не можеше да си спомни кога за последен път й се беше случило да остане незабелязана в ресторант. Зад тях имаше цветя — червени рози и тъмнолилав повет, а съседната маса беше достатъчно отдалечена, за да могат да се почувстват в приятно уединение.
Впуснаха се в неангажиращ разговор, а когато сервитьорът донесе виното, дадоха и поръчка за ястията. След като мъжът се отдалечи, Мат вдигна чаша и я приближи към нейната. В усмивката му се четеше обещание за нови сексуални подвизи.
— За чудесната храна, за горещата лятна нощ и за моята много красива първа дама.
Нийли си наложи да не изпива и Мат с поглед, докато отпиваше от виното. Мисълта за това какво със сигурност щеше да се случи помежду им през нощта, се настани като трети гост на масата. Изведнъж й се прииска набързо да приключат с вечерята, която беше очаквала с такова нетърпение през целия ден.
— Вие от стоманодобивните фабрики сте били страхотни ласкатели.
Той се облегна назад. Също като нея и той си даваше сметка, че двамата бяха на път да се възпламенят от възбуда, ако не отклоняха разговора в по-хладни води.
— Едва ли много хора биха могли да се сравняват по ласкателство с хората от твоя кръг.
— Това е точно дозата цинизъм, с която съм свикнала, и ми харесва.
— Учудващо е по какъв начин твоите приятели от Вашингтон винаги успяват да заобиколят истината.
Тя инстинктивно прие предизвикателството, просветнало в очите му.
— Това вече е скучно.
— Казано от една закърмена с политиката жена.
Когато политиците се появиха като тема при първата им среща с Бъртис и Чарли на къмпинга, тя не се бе решила да се намеси, но тази вечер се чувстваше по-силна.
— Цинизмът е много лесна позиция — опълчи му се тя. — Лесна и евтина.
— Цинизмът е и най-добрият приятел на демокрацията.
— И най-големият й враг. Моят баща ме възпита с убеждението, че цинизмът не е нищо повече от извинение, че не си успял.
— И какво означава това?
— Означава, че е много по-лесно да критикуваш останалите, отколкото да свършиш своята част от работата, за да разрешиш тежък проблем. — Тя се наведе напред, приемайки с удоволствие шанса да кръстоса оръжие с него, особено по отношение на нещо, което беше сред личните й пристрастия. — Цинизмът е изход за много, поначало, свестни хора. Благодарение на него те могат да приемат позата на морално превъзходство и изобщо да не си цапат ръцете с разрешаването на проблемите.
— Без цинизъм е трудно.
— Цинизмът е само мързел. Чист мързел.
— Интересна теория. — Той се усмихна. — Чудно ми е как такава радетелка на добрите дела е успяла да оцелее толкова дълго във Вашингтон.
— Аз харесвам Вашингтон. В по-голямата му част.
— Какво не харесваш?
Старият навик да спестява лошото беше на път да провали желанието й да отговори, но насъбраната умора от така дълго насажданата предпазливост взе връх.
— Избягах оттам, защото се почувствах като принесена в жертва. Да си първа дама е най-лошата професия в тази страна. Не съществува написана длъжностна характеристика и всеки има различна представа за това какво би трябвало да представлява. И винаги си в губеща позиция.
— Ти обаче я превърна в печеливша. Само Барбара Буш и ти сте имали такъв висок рейтинг.
— Тя си го спечели съвсем честно. Аз само се преструвах, че съм такава, каквато всъщност не съм. Фактът, че намразих ролята си на първа дама, не означава, че съм намразила и политиците. — Сега, след като беше започнала да говори, не можеше да се спре. — Сигурно ти е трудно да повярваш, но винаги ми е харесвало присъщото за политиката разбиране, че е въпрос преди всичко на чест.
— Честта и политиката не са думи, които присъстват често в едно и също изречение.