Тя посрещна неговия скептицизъм с вдигната глава.
— Чест е хората да ти гласуват доверие. Чест е да им служиш. Доста често си мисля дори…
Ужасена от това, което щеше да каже, тя млъкна.
— Разкажи ми.
— Нямам какво повече да разказвам.
— Хайде, хайде… Нали съм те виждал гола.
На устните му се появи хитра усмивка.
— Това не означава, че ще ти позволя да погледнеш и в мозъка ми.
Той почти винаги се беше оказвал способен да предугади мислите и намеренията й и сега остана поразен от това, което му беше хрумнало:
— Да ме порази гръм, ако… Значи Хилари Клинтън не е сама. Ти също мислиш да се впуснеш в политиката, нали?
Тя едва не изпусна чашата си с вино. Как е възможно за толкова кратко време този човек да разбере нещо, което тя с никого досега не беше споделяла?
— Не. Изобщо не мисля за такова нещо. Аз… е, мислила съм… но…
— Разкажи ми.
Настойчивостта му я накара да си пожелае никога да не беше подхващала тази тема.
— Страхливка!
Беше така изморена от вечната предпазливост, а така й се искаше да говори, по дяволите!
— Е… не съм решила сериозно… но за кратко доста мислих по темата.
— По всичко изглежда, че не е било за кратко.
— През последните два-три месеца. — Погледът на сивите му очи я пронизваше като със стоманено шило. — През по-голямата част от живота си съм била част от политиката, нещо като вътрешен наблюдател — човек близо до сърцето на властта, но без да притежава реална власт. Можех да влияя на вземането на решения, но не и да вземам самите решения. Все пак да си наблюдател има сериозни предимства.
— Като например?
— Видяла съм най-добрите добри и най-лошите лоши политици. Била съм свидетел и на успехите, и на неуспехите им и те ме научиха на много неща.
— На какво те научиха?
— Че тази страна е в криза. Че не разполагаме с достатъчно политици, които да искат и да са способни да се нагърбят с трудни задачи.
— А ти си точно от този тип.
Тя се замисли, после кимна утвърдително:
— Да, да. Смятам, че съм точно такава.
Той я изгледа внимателно.
— И откъде смяташ да започнеш?
И тя започна да му разказва. Не за всички свои идеи — това би й отнело часове — но за някои от тях. Колкото повече говореше, толкова повече се палеше и зареждаше с вяра, че това, което казва, е възможно да се осъществи наистина.
Той я гледаше все по-замаян.
— Ти си най-повратливият политик, който съм виждал. Първо отиваш наляво, след това завиваш надясно, после се втурваш по средата. Чудя се дали няма да паднеш най-накрая?
— Аз винаги съм смятала, че политиката не се нуждае от етикети. Вярвам единствено в това, което е най-добро за страната. Именно политическите партизани лишиха законодателството ни от гръбнак, от реална опора.
— Гръбнакът във Вашингтон е въпрос само на персонално влияние и власт.
Тя се усмихна:
— Зная.
Той поклати глава.
— Ти си твърде лека категория в сравнение с тях. Оставяш се да те води сърцето. Старците ще те изядат с кокалите.
Тя се разсмя.
— Независимо как говориш, ти си твърде наивен. Старците ме наблюдаваха как раста. Седяла съм им на коленете и съм играла с децата им. Както са ме галили по главичката, така танцуваха и на сватбата ми. Аз съм една от тях.
— Това още повече ще ги накара да се отнесат снизходително към теб.
— Забравяш, че държа в ръката си най-големия коз.
— Това какво означава?
Тя надигна чашата си с вино, отпи бавно глътка, за да размисли, после я върна на мястото й.
— Аз съм национална икона.
Известно време той просто остана загледан в нея. После започна да проумява това, което тя все още изглеждаше не в достатъчна степен готова да облече в думи. На лицето му отново се появи онова изражение като че му се беше завило свят, когато се облегна назад.
— Ти наистина би могла да успееш, това ти е ясно, нали?
Тя подпря брадичка върху опакото на ръката си и се загледа мечтателно в далечината.
— Когато се замисля за това, си представям как успявам да съсредоточа в ръцете си най-голямата власт, която тази страна някога е познавала.
— И като добрата фея кръстница ти ще се възползваш от нея само за добри дела.
Цинизмът му отново беше взел връх, но това изобщо не я притесни.