— Точно така — отвърна.
— Не това обаче са правилата на играта.
— Може пък да съм единственият човек в страната, който няма нужда да играе тази игра. Аз вече съм я спечелила.
— Какво те кара да мислиш по този начин?
— Аз не съм подвластна на егото си, а като махнеш егото от един политик, остава единствено битността му на слуга на народа. А аз отдавна съм показала, че може да ми се има абсолютно доверие в това отношение.
— Бягството ти обаче нанесе доста вреди на старателно градения ти образ.
— Не и ако успея да го обясня подходящо.
— Подходящо — подразни я той. — Чудех се кога ли и ти ще опреш до израз като този.
— Няма нищо лошо в израза подходящо, след като става дума, че трябва да им разкажа честно какво се случи. Хората много добре ще разберат какво означава да си недоволен от работата си. А аз трябваше да избягам от една работа, от която бях започнала да се задушавам. На много хора това чувство им е познато.
— Става дума за нещо повече от едно чисто бягство от досадна работа. Въпросът е къде си била и какво си правила. Медиите няма да се откажат, докато не разнищят цялата история.
— Повярвай ми, много добре зная какво е да си постоянно преследван от журналисти.
Той се загледа в покривката.
— Трябва да ми вярваш, Мат. Аз много харесвам момичетата. Никога не бих допуснала да им се случи нещо лошо.
Той кимна, но така и не я погледна.
В този момент дойде сервитьорът, за да им сервира салатите, и тя реши, че това е подходящ момент да смени темата:
— През цялото време говорим само за мен, а ти не си ми разказал почти нищо за работата си.
— Няма нищо особено за разказване. Искаш ли земелка?
И той приближи боядисаното в зелено плетено кошче със земелките.
— Не, благодаря. Ти харесваш ли работата си?
— Това, което в момента се случва, предполагам, че се нарича криза в кариерата.
Той се размърда — вече не изглеждаше особено доволен да седи на такъв малък стол.
— Аз бих могла да ти помогна.
— Не мисля.
— Истината, но само когато трябва да я кажат другите, така ли? Аз ти разказах тайните си, а ти не желаеш да издадеш своите.
— Някои мои тайни съвсем не ме карат да се чувствам горд.
Тя никога не го беше виждала толкова сериозен.
Той остави вилицата си на масата и побутна настрани салатата си.
— Има нещо, за което трябва да поговорим. Нещо, което на всяка цена трябва да ти разкажа.
Стомахът й се сви. Знаеше точно какво се готвеше да й каже той, а не й се искаше да го чува.
18.
Мат трябваше да й признае истината. Беше го разбрал още предната нощ.
— Няма защо да се притесняваш — каза тя. — Може за някои неща да съм наивна, но напълно ми е ясно защо и какво се случи снощи.
Той смръщи вежди, докато се опитваше да превключи скоростната кутия на мисълта си. Неговата история току-що беше станала още по-голяма, след като беше узнал, че тя смята да се впусне в политическа кариера, но това по никакъв начин не беше променило истинското положение на нещата. Тя трябваше да научи с какво си изкарваше хляба той.
Само при мисълта каква щеше да бъде реакцията й, езикът му отказваше да изрече необходимите думи.
— Снощи? Нямах предвид какво се случи снощи. Трябва да… Всъщност какво смяташ, че се случи снощи?
Сервитьорът избра точно този момент, за да им поднесе ордьоврите. След като им бяха сервирани, Мат отново се наведе напред.
— Продължавай. Искам да чуя мнението ти за снощи.
— А защо ти пръв не започнеш?
— Появиха се вече съмнения, така ли?
— Да, доста — кимна тя. — А при теб?
Той си имаше причина за съмнения, но го притесняваше, че изглежда и тя беше открила своя причина за съмнения.
— Единственото, което си мисля, е, че Луси и бебето е по-добре да са заспали, така че да можем веднага да отидем в спалнята.
— И да се хвърлим в леглото, така ли?
— Така. — Реши за малко да се откаже от изричането на истината. Но щеше да й го каже. Още по време на вечерята. — Не се опитвай да се преструваш, че и ти не искаш същото. Не забравяй, че и аз бях там, до теб. А ти през цялото време ме гледаше, сякаш бях най-любимия ти десерт.
— Не съм! Е, може и да съм те гледала така, само защото през цялото време и ти ме гледаше особено.