— Как така особено?
— Знаеш какво имам предвид. — В очите й се запалиха високомерни пламъчета. — И сега, докато говорех, ме гледаше като хипнотизиран.
— Хипнотизиран. Страхотна гледка.
— Не се прави, че не разбираш. Много добре разбираш какво имам предвид.
— Не отричам, така е.
Той се засмя и я погледна като хипнотизиран. Първата дама на Съединените щати се беше облякла така специално за него тази вечер.
Носеше роклята си за бременни като че беше оригинал за милиони, а герданът с миниатюрни топчета беше най-секси бижуто, което някога беше виждал. Висящото от нея сърчице се беше наместило точно в ямката в основата на шията й — едно от местата, които беше целувал предната нощ. Тя беше жена от класа, несравнима с никоя друга, и макар самият той да беше писател, не можеше да измисли подходящи думи и да й опише какво точно чувства, затова предпочете веднага да каже най-същественото.
— Казах ли ти, че си много красива тази вечер и че нямам търпение да се любим?
— Не и с думи до този момент.
— Защото те гледах като хипнотизиран?
— Да.
Желанието му да я дразни отмина и той докосна ръката й.
— Снощи просто малко се самозабравих. Но ти си добре, нали?
— Повече от добре, но благодаря, че ме попита.
Той погали ръката й с пръсти и отново изпита силно желание да й каже истината… веднага… „Повярвай ми, много добре зная какво е да си постоянно преследван от журналисти.“
Мат си представи как тези хубави сини очи — сини като цвета, символизиращ небето на американското знаме — помръкват, когато чуеше с какво всъщност той си изкарва хляба.
Отново протегна ръка и докосна пръстите й.
— Довечера… ако нещата се развият прекалено бързо за теб, искам да ми кажеш.
— За да спреш ли?
— Шегуваш ли се? Искам да чуя как ме молиш.
Тя се разсмя, после пъхна ръка под неговата и погали дланта му. Заля го вълна горещина и кръвта му закипя. Това му напомни, че не беше крил тайната си от нея в течение на седмици, а само няколко дни. И че беше научил нейната тайна едва преди четиридесет и осем часа.
— Не очаквах, че ще бъде така. — В тембъра й звучеше дрезгава нотка, която никой телевизионен или радиозапис досега не беше успял да улови и демонстрира.
— Похотливо и лудешко, но и много забавно.
— Ще бъде такова, каквото сами го искаме.
— Сексът винаги ми се е струвал толкова сериозен. — Тя отдръпна ръката си. — Така… труден.
Не искаше да чува нищо във връзка с взаимоотношенията й с Кейс. Не и преди да й беше казал истината.
— Може би не е добре, че ми разкри толкова свои тайни.
Това не й хареса.
— И тук ли има правила, Мат? Аз не притежавам задълбочените ти познания, почерпени в безразборни сексуални връзки. — Като опитен политик, тя знаеше къде да наблегне, за да подсили ефекта от думите си, така че да го заболи. — Може би е по-добре да ми разкриеш какво искаше да ми кажеш преди малко.
— Това няма нищо общо с някакви правила. То е… — Лъжата го изяждаше отвътре и той реши да не отлага признанието си. — Помисли, дали не си ми доверила нещо важно. Нещо, което не би искала целият свят да узнае. Като факта например, че смяташ да се впуснеш в политическа кариера. — Като факта, че съпругът ти е бил гей. Това само си го помисли, не смяташе да го изрича на глас. — Откъде си толкова сигурна, че можеш да разчиташ на мен да не издам тайните ти?
— Защото не би могъл. От всички хора, които познавам, ти си човекът с най-развито чувство за отговорност. — Усмивката й го изненада. — Ти се хвърляш в живота като бик, бодейки хората с рога и плашейки всички от твоята категория. Способен си земята да изровиш и да тръгнеш срещу вятъра, а ако някой и нещо не ти харесва, го помиташ като гръмотевична буря. Но винаги вършиш това, което е най-правилно. Именно затова смятам, че мога напълно да ти се доверя.
С тези свои думи тя все едно беше сложила пръст в раната му. Трябваше да й признае на всяка цена.
Нийли отново вирна патрицианския си нос.
— Да не се страхуваш, че ще придам по-голяма важност на случилото се миналата нощ, отколкото би трябвало? Не съм толкова наивна. Зная, че става дума само и единствено за секс.
Беше му дала извинение да загърби чувството си за вина и той сниши глас до изпълнен с ярост шепот:
— Как може да говори така една жена, която се предполага, че е моралният стожер на нацията?