— Така може да говори една жена, която е реалистка.
Би трябвало да й е благодарен, че разбира прекрасно естеството на такъв тип отношения, но вместо това го обзе още повече ярост.
— Това те показва в съвсем различна светлина. А сега ти предлагам отново да се заемеш с рибата, преди да е изстинала окончателно.
Не тя, а той не беше докоснал досега вечерята си, но Нийли нито за момент не го беше споменала. Мат се насили да вдигне ножа и да отреже парченце от стека си. Точно така се насили и да насочи диалога към не толкова лични теми. Нийли с готовност се впусна в новата насока на разговора, но той подозираше, че тя просто търпеливо изчаква по-сгоден случай.
Приключиха вечерята, пропускайки да си поръчат десерт, но не и кафе. Мат тъкмо беше отпил първата глътка, когато усети върха на обувката й да го докосва лекичко по глезена.
— Цяла нощ ли смяташ да пиеш това кафе? — попита тя, устните й се бяха извили в усмивка, едновременно закачлива и предизвикателна.
Той се отпусна назад и нарочно бавно спусна поглед надолу и го задържа върху гърдите й, за да я притесни.
— Защо е това бързане? — на свой ред попита той.
— Бързам, защото реших, че е време вече да ми покажеш всичко онова, което толкова хвалиш?
Беше готов да й се нахвърли още в ресторанта, но някак успя да се въздържи, докато не стигнаха в колата. Но щом се озоваха на предната седалка на форда, ръцете му настървено започнаха да я галят.
В паркинга навлезе камион и това го върна на земята.
— Бързо да се махаме оттук…
— Часът е едва девет — прошепна тя, останала без дъх. — Луси няма да си е легнала. А Бъртис и Чарли може и да са останали да й правят компания.
Мат запали колата.
— В такъв случай ти предстои поредното ново преживяване.
Той насочи колата извън града, препусна по тесен път, следващ течението на реката, и сви в изпречила се малка пресечка, която извеждаше към малък кей. Фордът подмина кея и спря в ниски храсти, след което Мат изключи светлините, спусна предните стъкла и загаси двигателя.
— Съзнавам, че и двамата сме малко стари за това…
— Говори за себе си.
И първата дама пъргаво се озова в скута му. Или поне дотолкова, доколкото това беше възможно заради пречещия скоростен лост.
И той не се прояви като джентълмен, защото посегна първо към бикините й — удряйки лакътя си във вратата, докато пъхаше ръка под оранжевата рокля, а после и хълбока си, докато ги изхлузваше през красивите й крака.
Езикът й се плъзна извън устата му.
— Да не си изхвърлил бикините ми през прозореца?
— Не.
Тя се разсмя и посегна към ципа му.
— И аз искам да изхвърля твоите.
— Ще ги получиш, добре.
Той издърпа възглавницата от „Уол март“ изпод роклята й и свали седалката, повличайки и Нийли със себе си. Коляното му се удари в таблото, а главата му — в тавана, но това изобщо не го притесни.
Тя прехвърли крак около хълбоците му, за да го възседне. Колко мило! Той целуна малкото сърчице в основата на шията й, после взе в устните си долната й устна.
— Разбирам, че си правил това и преди.
— Хиляди пъти. Аз съм го измислил.
Е, сега трябваше да свали панталоните му. И така щеше да даде материален израз на понятието пълно разголване.
Миналата нощ той беше решил, че няма да измине и десет метра с нея, без да си носи кондом в джоба. След като откри каквото искаше, той посегна към ципа й, разтвори го и после леко плъзна горната част на роклята й надолу. След секунда устните му вече бяха поели втвърденото връхче на едно от зърната й.
— Боли — прошепна тя. — Направи го отново.
Той се усмихна и направи, каквото го беше помолила.
Нещо средно между стон и мъркане се надигна в гърлото й, той го усети с езика си и това го подлуди.
Той отново пъхна ръка под роклята й и улови с длан мекотата между бедрата й. Беше влажна и той я погали.
— Не… дей…
Плъзна пръст навътре.
— Така по-добре ли е?
Тя изстена, улови главата му с две ръце и я притисна към гърдите си.
Цялата се беше сгушила в него, но той я желаеше толкова силно, че това не му беше достатъчно. Отдръпна ръка от топлата влага между бедрата й и я хвана за хълбоците, после я плъзна надолу…
Тя доближи колене. Надвеси се над него. Разтвори крака. Той усети влажната й мекота. Тя бавно се плъзна надолу, след това нагоре…