— И защо непременно трябва да ти се смея?
Луси беше седнала на земята, взела Бътън в прегръдките си.
— Защото искам двете да направим нещо, което сигурно ще сметнеш за тъпо.
Луси се ухили.
— Нямат ли свършване тези тъпотии?
— Искам да се гримираме една друга заедно!
— Я не се занасяй!
— Говоря ти напълно сериозно.
— Защото смяташ, че си слагам прекалено силен грим, нали така?
— Ти наистина си слагаш прекалено силен грим. Хайде, Лус, ще бъде забавно. Донеси си гримовете и аз ще си донеса моите.
Луси я изгледа по тийнейджърски снизходително.
— Е, ако това ще те направи щастлива…
След като и двете си донесоха гримовете, Луси настоя първа тя да гримира Нийли. Докато Бътън се занимаваше със Скуид, тийнейджърката намаза лицето на Нийли пласт след пласт, после със задоволство се наслади на резултата.
— Изглеждаш страхотно. Почакай само Мат да те види.
Нийли застана пред огледалото със сериозно изражение на лицето. Трябваше й само сводник, който да й определи на коя улица да застане. Не рискува да се засмее от страх, че картината върху лицето й ще се напука.
— Сега е мой ред.
— Сега ще заприличам на важна дама.
— Да, но на симпатична малка важна дама.
И Нийли се залови за работа, полагайки съвсем лек пласт грим над очите, очертавайки устните на Луси със собствения си молив за устни и запълвайки вътрешността на очертанията с един пласт безцветен гланц „Блистекс“.
— Сандра Бълок използва този гланц вместо червило — обясни й.
— И от къде на къде пък знаеш?
Знаеше, защото самата Сандра Бълок й го беше казала.
— Прочетох го в някакво списание.
След това обяснение тийнейджърката видимо като че се успокои.
Нийли измъкна от джоба на шортите си трите розови шноли, които беше купила като подарък за Луси, и сега ги закрепи в бретона й.
Луси се погледна в огледалото.
— О, боже, Нел, страхотни са!
— Погледни себе си, Лус. Ти си много красива. Обещай ми, че ще носиш силен грим само в ден, когато наистина се чувстваш като мръсница.
Луси изви очи.
— Изобщо нямаш нужда да се криеш зад маска — додаде меко Нийли. — Знаеш много добре коя си и какво представляваш.
Луси бавно посегна с ръка към облегалката на близкия стол. Нийли реши да й даде малко време, за да размисли над това, което й беше казала, и се наведе към Бътън, която тъкмо в този момент се опитваше да си напъха главата в кошчето за боклук.
— Хайде, глупаче. Сега е твой ред.
Тя сложи бебето на един стол, мацна червило на връхчето на носа му и очерта тънки мустачки с молива за вежди на Луси. Луси се разхили.
Бътън тъкмо беше наченала монолог на радостта, втренчена в огледалното си отражение, когато в къщата се върна султанът на този гримиран харем. Беше приключил със сутрешния си крос и държеше баскетболна топка, опряна в напоената с пот фланелка. Трите се извърнаха едновременно към него.
Султанът добре познаваше жените и много добре знаеше как точно да се отнесе с тях в този момент.
— Кое е това малко сладко мишле?
Той погали Бътън по влажната главичка и тя плесна с ръчички от радост.
После погледът му се спря на Луси.
Нийли видя как на лицето й за миг се смениха едно след друго най-различни чувства — несигурност, копнеж, а след това отново се появи намусената маска, зад която скри какво ставаше в душата й.
— Много си красива — каза просто Мат.
Луси пресекливо си пое дъх:
— Нарочно го казваш.
— Казвам това, което наистина мисля.
Тя засия. Той лекичко стисна рамото й, после бавно се извърна към Нийли, но видът й буквално го лиши от дар слово. Само стоеше и я изучаваше — дебелия пласт фондьотен, наклепаните околовръст очи с туш и кървавочервените й устни.
— Нали е страхотна — възкликна Луси. — Ако я нямаше тази глупава подплънка, щеше да е като модел.
— Да, има комерсиално излъчване.
Нийли изви вежди — в отговор Мат й се ухили, после отново погледна Луси.
— Хайде, дете. Обувай си обувките и да отиваме под коша. А ти оставаш тук, защото така ти се пада.
— Пада ми се — отвърна Нийли и му козирува.
Луси се намръщи.
— Не трябваше да го оставяш така да ти заповядва.
— На нея това й харесва — ухили се Мат и леко побутна Луси към вратата.