Агентите се спогледаха. Даваха си сметка, че нещо не е наред, но очебийната искреност на Луси изигра своя ефект и несигурността им по отношение самоличността на Нийли се затвърди.
Жената реши да подходи по приятелски и й отправи един от онези погледи от типа да си поговорим като жена с жена.
— Много ще ни помогнете, ако бихме могли да поседнем в къщата и да си поговорим.
— Няма за какво да си говорите — обади се Господин Защитника на всички жени. — Ако искате да влезете в къщата, отидете и донесете заповед за обиск.
Уилямс прониза с поглед Нийли.
— Струва ми се, че човек, който няма какво да крие, би ни оказал много по-голямо съдействие.
— А на мен ми се струва, че бихте могли да си намерите друга работа, а не да се заяждате с бременна жена — отби атаката му Мат.
Нийли пристъпи напред, за да му попречи с твърдото си поведение да си спечели арест.
— Най-добре да си тръгвате. Повече с нищо не можем да ви помогнем.
Агент Делука я изгледа продължително, после се обърна към Луси:
— Откога познавате… госпожа Джорик?
— От около седмица. Но тя е много добра и се грижи за нас и не би могла да ни направи нищо лошо.
— Значи сте се запознали случайно?
Луси бавно кимна.
— Не си длъжна да им отговаряш, Лус — обади се Мат. — Влез вътре.
Луси го погледна объркана, но направи точно както й нареди. Бътън шавна в ръцете на Нийли и протегна ръце към Мат.
— Та…
Той я взе в прегръдките си.
— Момче или момиче? — попита агент Делука, сочейки с поглед корема на Нийли.
— Момче — каза Мат без колебание. — Със сигурност.
Нийли опря ръка в долната част на гърба си и се опита да си придаде вид на уморена.
— Много бързо расте и вече ми е трудно да го нося. Не бива и да ходя много.
Мат плъзна ръка около раменете й.
— Защо не отидеш да си полегнеш?
— Мисля да го направя. Съжалявам, че не можах да ви помогна.
И тя отправи към агентите усмивка, с която се надяваше да ги убеди, че действително е изморена, и им обърна гръб.
— Ма! — извика Бътън с все сила.
Нийли се извърна към нея.
Бътън вдигна ръчички — нагоре, нагоре — после ги протегна към нея.
Нийли я взе от Мат и потопи устни в пухкавата й косица.
Нито Тони, нито Джейсън проговориха, докато се отдалечаваха от къщата. Тони зави наляво, когато стигнаха главния булевард и отби в паркинга до „Кентъки фрайд чикън“. Откри свободно място в най-отдалечения край отстрани, после изгаси двигателя и се загледа през предното стъкло в заведението „Бъргър кинг“ на отсрещния тротоар.
Джейсън най-накрая наруши мълчанието:
— Тя е.
— Да не си видял белега над веждата й?
— Беше с много силен грим.
— Тя е бременна! Барбара Шийлдс не спомена нищо такова, по дяволите!
Тони протегна ръка към клетъчния телефон и след няколко минути вече говореше с Шийлдс. Диалогът им протече кратко и по същество. После Тони остави телефона на мястото му и се извърна към Джейсън.
— Отначало каза, че не е възможно. После призна, че не е могла да види отблизо корема й, защото в количката с продуктите е седяло и бебето. И Джорик й е попречил да я види, когато застанал пред нея да плаща.
— По дяволите…
— Ти си прав. Тя е — кимна Тони.
— И със сигурност не иска да бъде намерена.
— Забеляза ли по какъв начин гледаше децата? Като че са нейни собствени.
— Може да не е Аврора — промърмори той и се почеса по носа.
— Така ли мислиш?
— Не знам какво да мисля.
Те проследиха с погледи двама мъже с вид на бизнесмени, които излязоха от ресторанта и се запътиха към един нов автомобил модел „Камри“.
— Можем да вземем отпечатъци от вратата на караваната, но ще трябва да почакаме да стане тъмно — предложи Тони.
Джейсън се загледа право напред и зададе въпроса, който се въртеше в главите и на двамата:
— Сега ли да се обадим на шефа или по-късно?
— Искаш ли да докладваме на Кен, че сме разговаряли с нея, но все още не сме сигурни, че тя е Аврора?
— Всъщност не.
— И аз не. — Тя извади слънчевите си очила. — Хайде да изчакаме два-три часа и да видим какво ще стане.