Выбрать главу

Делука извика на Уилямс да внимава и той изскочи иззад кормилото, готов да се хвърли между нея и евентуалния летящ куршум.

— Тя е само на четиринайсет — продължи Нийли — и е взела бебето със себе си.

Никой от двамата не зададе въпрос. Делука вече сядаше на пасажерското място, докато Уилямс в това време отвори задната врата на автомобила и я затвори, след като Нийли влезе вътре.

Тя се улови за предната облегалка.

— Няма да са отишли далеч. Трябва да ги настигнем.

Уилямс натисна амбреажа. Делука се извърна назад и се загледа във вече небременния корем на Нийли, но не каза нищо. Имаше ли смисъл? Нали вече знаеше истината.

Бяха излезли на широкия път, свързващ два квартала, и се движеха по него, но нямаше и следа от уинибагото. Нийли предполагаше, че Луси се беше насочила към магистралата.

— Завийте наляво по тази пресечка.

— Сигурна ли сте, че не искате да се обадим на полицията, госпожо Кейс? — попита я Уилямс.

— Не. Луси може излишно да се паникьоса.

Нийли игнорира погледите, които агентите размениха помежду си. Мъжът се беше обърнал към нея с истинското й име и тя не го беше отрекла. Голямото й приключение беше приключило в момента, когато Мат й беше казал с какво си изкарва прехраната.

Забелязаха уинибагото едва когато вече беше стигнало края на града. Луси караше под позволената скорост, но видимо трудно се справяше с управлението на огромното и тежко возило, и това беше причината вероятно да се придържа към осевата линия.

Кръвта във вените на Нийли се смръзна.

— Дъщеря ми също веднъж подкара колата, като беше на четиринайсет — обади се Делука. — Тогава косата ми побеля за пръв път.

Нийли стисна ръце в юмруци, ноктите й се забиха в дланта.

— Сега се чувствам като че съм на осемдесет години.

— Децата са способни да ни накарат да се чувстваме така. Всъщност аз се казвам Тони. А това е Джейсън.

В отговор Нийли разсеяно кимна.

— Опитайте да се изравните с нея, така че да ме види, но не пускайте сирената, за да не я уплашите.

Пътят беше прав и движението по него не беше оживено. Не след дълго Джейсън успя да мине в съседното платно и да се изравни с уинибагото. Нийли видя Луси, която гледаше право пред себе си, вкопчена като че на живот и смърт във волана.

— Моля ви, не включвайте сирената!

— Ще мина пред нея и ще направя така, че да намали скоростта — отвърна й Джейсън. — Успокойте се, госпожо Кейс. Всичко ще бъде наред.

Тя искаше да му извика, че няма откъде да знае точно какво ще стане.

Той се вмъкна пред уинибагото и намали скоростта. Нийли се извърна, за да погледне през задното стъкло, но Луси така се беше втренчила в пътя, че не я забеляза.

Мабел ги наближи опасно, след това още повече. Спирачките! Натисни спирачките!

Нийли изстена, щом Луси кривна в съседното платно. Явно беше, че се мъчи да овладее Мабел, и успя, защото отново зае мястото си след тях. Изглеждаше уплашена.

Джейсън натисна клаксона и Луси най-накрая забеляза Нийли, която й махаше през задното стъкло.

И натисна здраво спирачки.

Нийли отново изстена, като видя как караваната като че се сви в гърч. Луси завъртя волана и караваната отново потръпна в гърч. Гумите опряха в банкета и наоколо се разхвърча чакъл. Най-накрая возилото потръпна за последно и спря.

Нийли сякаш отново започна да диша.

Само след секунда тя вече беше извън колата, следвана от Тони и Джейсън. Натисна дръжката на вратата, но тя се оказа заключена.

Нийли удари с юмрук по вратата.

— Отвори веднага вратата!

— Махай се!

— Прави, каквото ти казвам. Отвори!

Както я гледаше през прозореца, Нийли видя, че Луси изглеждаше гневна и решена да упорства, макар по бузите й да се стичаха сълзи.

— Луси, говоря сериозно! Ако не направиш, каквото ти казвам, сериозно ще си изпатиш.

— Вече си изпатих достатъчно.

Нийли изви врат назад, за да погледне дали с Бътън всичко е наред.

— Можеше да се убиеш! Какво си мислиш, че правиш?

— Ще си намеря работа! Ще живеем в Мабел! И ти няма да ме спреш!

Бътън нададе рев.

Тони изтласка Нийли настрани и удари с все сила по вратата.

— Отваряй, Луси! ФБР.

Луси напъха палци в устата си и погледна право пред себе си.

Тони повиши глас:

— Ако не отвориш тази врата, ще накарам агент Уилямс да простреля всички гуми, а след това да застреля и теб.