Джейсън я зяпна. Тони каза тихо на Нийли:
— Тийнейджърите сега гледат толкова много филми с правителствени агенти, че винаги са готови да повярват на най-лошото.
Но не и тази тийнейджърка.
— Ти да не ме смяташ за малоумна?
Нийли не можа да издържи:
— Хайде, Лус, отваряй или аз сама ще те застрелям! Говоря ти сериозно!
Последва дълго мълчание. Луси най-накрая изглежда осъзна, че няма къде да отиде. Продължавайки да гризе ноктите си, тя се извърна и погледна към Нийли през прозореца.
— Обещай ми да не казваш на Мат.
— Нищо не ти обещавам.
Бътън се разрева още по-силно.
Бавно… много бавно… Луси се дръпна от кормилото и отключи вратата.
Нийли нахлу вътре, вдигна ръка, леко я плесна по бузата и извика:
— Ей! — После я притисна към гърдите си. — Изплаши ме до смърт.
— Ма! — писна Бътън.
Както беше притиснала Луси и с поглед, впит в Бътън, тя осъзна, че животът отново я беше изправил пред кръстопът.
Тъмносиният таурус не се виждаше никъде. Мястото пред гаража, където преди беше паркирана караваната, беше празно. Нийли също я нямаше.
Мат вече беше претърсил къщата, за да разбере какво се е случило, но това, което беше открил — наполовина прибраните в чантата й дрехи — не му подсказваше нещо, което вече да не знае.
Страхът му нарастваше с всяка изминала минута. Нещо лошо се беше случило. Момичетата трябваше вече да са се върнали, караваната трябваше да бъде тук, а Нийли…
Чу да се затръшва врата на автомобил, изтича към входната веранда и я видя да излиза откъм страната на пасажера на тъмносиния таурус. Нямаше намерение да й повишава глас, но така или иначе се чу да вика.
— Добре ли си? Къде беше? — Обърна се към агента от Тайните служби, застанал до Нийли. — Какво стана? Да не сте се карали? Не изчака отговор от мъжа и отново поднови въпросите си към Нийли. — Къде е караваната? Къде са момичетата?
Тя му обърна гръб, като че не съществуваше. После се появи и самата каравана, шофирана от жената агент.
— Момичетата са в Мабел — изрече Нийли хладно, сякаш говореше на непознат. После се обърна към Уилямс: — Колко време можете да ми отпуснете?
— Не много, госпожо Кейс. Трябва да докладваме.
Мат усети как стомахът му се свива.
— Не и докато аз не ви позволя — отвърна Нийли. — Нужен ми е поне час.
Уилямс я изгледа безрадостно.
— Не смятам, че е възможно.
— Ако не искате името ви да стане известно като агента, допуснал Корнелия Кейс отново да изчезне, ще направите всичко, за да стане възможно.
Той изглежда осъзна, че са го притиснали до стената, и бавно кимна.
— Един час — каза.
Делука слезе от Мабел. След нея веднага и Луси, понесла Бътън. По всичко изглеждаше, че изобщо не й се иска да се изправи лице в лице с него, от което моментално му стана ясно кой е отговорен за всичко, което се беше разиграло пред очите му.
Пое Бътън и погледна Луси право в очите.
— Влизай веднага вътре.
Бебето се сгуши на гърдите му сякаш беше най-удобната възглавница на света. Клепачите му се притвориха.
Луси хвърли към Нийли умолителен поглед.
— Той ще ме убие.
— Всички ще влезем вътре — обяви Нийли и първа пое към вратата на къщата, подминавайки го с гордо изправена глава и без да го погледне.
Той видя агентите да се разделят, единият пое към предната част на къщата, другият — към задната. Даде си сметка, че животът на Нийли през цялото време е организиран по този начин от хора, които я наблюдават, пазят, следват. По принцип го знаеше, но друго беше, когато го видя със собствените си очи.
Запътиха се към входната веранда. Луси оглеждаше ръцете си в търсене на все още неизгризан нокът, чудейки се в същото време как да му каже това, за което той всъщност вече се беше досетил. На петнадесет сестра му Ан Елизабет беше подкарала колата на семейството, но не беше возила и бебе със себе си.
Луси се отпусна върху изтърбушеното кафяво кресло, стараейки се да умилостиви Мат с добро поведение, но без излишно да преиграва. Нийли, която се държеше абсолютно хладно и официално, седна на един стол точно срещу креслото, заемайки поза, като че й предстоеше да присъства на изключително неприятна среща на личния си екип.
Мат се настани на дивана и сложи спящата Бътън до себе си, после протегна крака така, че тя да не може да се претърколи долу. Нийли го наблюдаваше сякаш току-що й беше показал парче развалено месо.