— Да смятам ли, че това ще остане извън протокола?
Мат знаеше, че си заслужава наказанието, така че от изненадващо изстреляната й фраза едва ли щеше да му призлее повече.
— Не ме притискай така — пророни.
— Едно просто да или не ще ми свърши работа.
Тя, разбира се, знаеше, че Мат никога не би злоупотребил с момичетата, той обаче беше решил да изпие до дъно горчивата чаша и заяви през зъби:
— Извън протокола.
Луси сподири с любопитство погледите, които си хвърлиха един на друг, но Мат не каза нищо повече, което да й изясни ситуацията.
— Луси избяга с Бътън — информира бавно Нийли. — С Мабел.
Той вече се беше досетил за това. В същото време обаче си даде сметка, че Нийли не се беше поколебала да поиска помощ от двамата федерални агенти, макар да знаеше, че така ще провали прикритието си.
Той се обърна към Луси, която в този момент се опитваше да изглежда по-ниска от тревата и по-тиха от водата:
— Защо?
Тя вирна брадичка, готова да поеме удара.
— Няма да дам Бътън на непознати!
— Затова реши да рискуваш живота й?
— Мога да шофирам — изрепчи му се тя.
— Не, не можеш — възрази й Нийли. — Караше така, сякаш пътят ти беше тесен.
Той усети като че нещо в гърдите го пробожда и й каза:
— Постъпила си изключително глупаво.
Луси нямаше кураж да се опълчи срещу Мат, затова се нахвърли на Нийли:
— Вината е твоя! Ако не беше госпожа Кейс, щяхте да се ожените с Мат!
— Престани — изръмжа той. — Няма да ти позволя да хвърляш вината върху нас. Не само рискува собствения си живот, ами и живота на сестра си.
— Какво толкова си се загрижил? Нали се отказа от нея!
В гърдите отново нещо го бодна. В този момент до него се размърда Бътън и опита да напъха палец в устата си. Вече беше забелязал, че палецът в устата не й беше достатъчен, за да се успокои, когато беше под напрежение, и щеше да се наложи да й обърне повече внимание. Ей богу, тя беше чудно бебе! Страхотна класа! Много съобразителна, любвеобилна, чувствителна — точно качества, които щяха да я изведат далеч нагоре и напред… ако й се отдадеше възможност, разбира се.
— Трябва да знаеш и нещо друго. — Нийли прехапа устни. — Когато успях отново да вляза в караваната, ударих шамар на Луси. Не силно. Но все пак я плеснах.
— Голяма работа — промърмори глухо Луси. — Защо изобщо трябваше да му казваш.
На Мат не му хареса самата идея, че някой би могъл да удари малолетен злосторник — дори този някой да беше Нийли, но напълно разбра защо го беше направила.
— Голяма работа е — настоя на своето Нийли. — Никой не заслужава да го удрят. — Тя се обърна директно към Мат: — Трябва да поговоря с Луси насаме.
Официалният й маниер го принуди да заеме нападателна позиция.
— Каквото и да има да й казваш, ще й го кажеш в мое присъствие.
— Което ще означава, че съм го казала и на целия свят, нали така?
— Не съм заслужил подобно отношение.
— Напротив, заслужаваш и много повече.
— Ти започна с тайните.
— Не се карайте — помоли ги тихо Луси.
Луси ги беше чувала и друг път да се препират, но явно беше усетила, че се беше случило нещо много важно, което изцяло беше променило взаимоотношенията помежду им.
Мат осъзна, че е длъжен и на нея да признае истината.
— Не само Нийли имаше тайни от теб, Луси.
Луси се втренчи в него и челото й се набърчи.
— Егати. Ти си женен.
— Не, не съм женен. Какво ви става и на двете? А и нали щеше да внимаваш как говориш?
Бътън измуча, недоволна, че със силния си глас й беше прекъснал дрямката. Той я погали по гърба. Тя отвори едно оченце, видя го и успокоена, отново го затвори. Нещо пак го прободе в гърдите.
— Казах на Нийли, че работя в стоманодобивно предприятие, но това не е истина. Аз съм журналист.
— Журналист? Пишеш статии по вестниците?
— Известно време се занимавах с други неща, но да, най-вече пиша за вестниците.
Луси в обичайния си маниер веднага се ориентира в същността на проблема:
— Ще пишеш ли за Нел?
— Длъжен съм. Тя затова ми е така бясна.
Луси изгледа изучаващо Нийли.
— Лошо ли е, че Мат е журналист?