Нийли не възнамеряваше да го поглежда. Само каза:
— Да. Лошо е.
— Защо?
Нийли заразглежда ръцете си.
— За мен прекараното с вас време си е лично мое време. Освен това казах на Мат неща, които не бих искала никой да узнае.
Лицето на Луси просия.
— Това ли било? Тогава всичко е наред. Той ще си промени решението? Нали, Мат?
Нийли скочи и им обърна гръб, скръствайки ръце на гърдите си.
Луси смръщи вежди.
— Кажи й, Мат. Кажи, че няма да пишеш за нея.
Нийли се извърна към тях и ги погледна с леденосините си очи.
— Да, Мат, кажи ми.
Луси местеше очи между нея и него.
— Няма да пишеш за нея, нали?
— Разбира се, че ще пише, Луси. Историята е твърде голяма, за да я изоставя току-така.
Едва сега Мат го осени мисълта, че всичко вече е приключено и той ще я загуби. Не дори в близко бъдеще, а още същия следобед.
— Мат? — обърна се към него Луси. Очите й го гледаха умоляващо.
— Няма да я предам. Луси. Вече й го казах, но тя не ми повярва.
Нийли си пое дълбоко дъх и заговори на Луси като че Мат го нямаше в стаята, гледайки я с някакво хладно подобие на усмивка на устата:
— Не се безпокой сега за това. То няма нищо общо с теб.
Луси отново демонстрира пъргав ум:
— Тогава защо искаш да говориш с мен насаме? За какво?
Нийли изпъчи гърди, ръцете й се отпуснаха надолу.
— Искам да осиновя теб и Бътън.
20.
Нийли беше планирала да отправи предложението си към Луси, когато двете бяха сами, но след като Мат не й даде такава възможност, тя просто се престори, че него го няма. Луси я зяпна, сякаш не вярваше какво бе чула с ушите си. Нийли й се усмихна и повтори предложението си:
— Искам да ви осиновя двете.
— Ти… ти искаш? — Гласът на Луси пресекна на последната дума.
— Не трябваше ли първо да го обсъдиш с мен? — обади се Мат и внимателно се измъкна от дивана.
Луси не сваляше очи от Нийли.
— Искаш да кажеш и двете ни. И Бътън, и… мен.
— Разбира се, че имам предвид и двете ви.
Мат подхвана спящото бебе в прегръдките си и каза:
— Нийли, искам да си поговорим.
Все едно, че не го бе чула.
— Става дума за това, че ти ще трябва много внимателно да обмислиш предложението ми, защото ако тръгнеш с мен, могат да ти се случат много неприятни неща, а аз няма да мога да направя нищо, за да ги предотвратя.
Очите на Луси се разшириха.
— Какво имаш предвид? Какво лошо може да ми се случи?
Нийли стана и се приближи до ниската табуретка, разположена до краката на Луси.
— Аз съм публична фигура и няма къде да избягам от този факт, дори и когато престана да бъда първа дама. — Тя приседна на табуретката, взе в ръцете си малката тясна ръка на Луси и започна да милва студените й пръсти. — А след като ти и аз ще бъдем свързани, доста хора ще те наблюдават как ще се държиш — добре или зле.
Луси преглътна, за да навлажни изсъхналото си гърло и изрече:
— Не ме интересува.
— Ще те заинтересува. Повярвай ми. Ужасно е да изгубиш анонимността си, а точно това ще се случи с теб. Тайните служби ще те следват навсякъде — когато си с приятели, първия път, когато излезеш на среща, където и да пожелаеш да отидеш. Никога няма да успееш да отидеш някъде сама.
— Ти успя.
— Само за известно време. От самото начало ми беше известно, че ще трябва да се върна отново към обичайния си начин на живот. — Тя погали Луси по кокалчетата на ръката й. — Става дума за това, че не само големите неща в живота ти ще бъдат съсипани, но и малките, ежедневните. Помисли си колко обичаш да пазаруваш в големите базари. Няма да можеш да го правиш, без да причиниш голяма суматоха около себе си, и скоро ще осъзнаеш, че не си струва да продължаваш да го правиш. Ще се наложи да се откажеш от много други свои желания и пристрастия като това.
— Никога не съм казвала, че не мога без базарите.
Трябваше да я накара да разбере какво наистина я очаква.
— Дори само веднъж да направиш погрешна стъпка, Лус, и това няма да си остане само между нас. А ще го узнае целият свят.
Мат направи крачка към прозореца. Бътън потрепна в ръцете му. Лицето му се беше сгърчило от лошо предчувствие. Би могъл да й бъде партньор в това, което беше намислила, а не неприятел. Обзе го яд към нея.
Нийли продължавайте да говори на Луси: