— Зная, че не е най-доброто. Ти имаш ли по-добро предложение?
Той понечи да седне, после като че размисли. Пристъпи по-близо към нея, после спря. За пръв път, откакто го познаваше, й се стори тромав и несръчен, като че тези огромни крака и ръце не бяха негови.
— Смятам… това е… — Той премести Бътън от едната в другата си ръка. — Добре, права си. Нямам по-добро предложение. Ще ти дам името на адвоката, който движи този въпрос. Сигурен съм, че приятелите ти във Вашингтон могат да уредят всичко с хората от Детската служба в Пенсилвания.
— Аз ще се погрижа за всичко.
— Йо-хо!
Нищо не би могло да покаже по-ясно на Нийли, че с приключението й всичко е свършено, колкото гледката как агентите се опитват да изтикат Бъртис и Чарли навън.
— Ей, тия хора не искат да ни пуснат вътре! — възкликна Бъртис, махайки енергично с ръка.
Нийли отпусна безпомощно рамене. Такъв беше светът, в който щеше да въвлече двете деца.
— Съжалявам, Нийли.
Тя сепната се извърна и видя, че Мат я наблюдава с израз на съчувствие. Не му искаше съчувствието, дори го мразеше в този момент заради това, че й го показваше, затова само успя да свие рамене и да му каже:
— Такъв е животът.
— Да, за жалост…
В крайна сметка той излезе навън и донесе спасение на Уейнови. Те вече се бяха досетили коя е истинската самоличност на Нийли, но когато тя се опита да им обясни защо е напуснала Вашингтон, нещо не се получи и Мат пое щафетата. Той им разказа и какво ще стане с момичетата. Щом разказът му приключи, Нийли очакваше те изведнъж да станат хладни и официални и да променят отношение си към нея. Бъртис обаче просто поклати глава и сложи на масата чинията със сладкиши, които беше донесла.
— Хайде сега, вземи си фъч, да си подсладиш душата. И се успокой.
Докато Нийли прибираше в караваната и последната купчинка дрехи на Бътън, Луси не спираше да ходи от място на място, бърборейки сто думи в минута и пречкайки й се непрестанно:
— … ще мия чиниите всяка вечер, ще се грижа за Бътън, ще си оправям стаята. Ще чистя цялата къща, дори ще изчистя и Белия дом и ще…
Входната врата се отвори и в караваната влезе Мат.
— Лус, Бъртис и Чарли са на входната веранда и се занимават с Бътън. Защо не отидеш да си вземеш довиждане с тях?
— Ще ги поканя да ни дойдат на гости!
И тя затръшна силно вратата, след като излезе навън.
Мисълта за предателството на Мат се уви около Нийли като отровен дим. Тя изцяло насочи вниманието си към опаковането на последните вещи на Бътън.
— Лешоядите вече накацаха. Патрулната кола току-що пристигна.
Тя сложи наредените една върху друга дрешки в куфара и се престори, че това не я засяга. Мат се приближи към нея, запълвайки изцяло празното пространство зад нея. Нийли си помисли за Денис и истината за него, която всъщност не беше издала, но за която Мат така или иначе се беше досетил. Трябваше да поговорят по този въпрос, преди да тръгне.
— Какво мога да направя, за да те накарам да не разказваш тайните ми?
Той я погледна изучаващо.
— Предполагам, просто ще се наложи да ми повярваш.
— Защо? Никога не се доверявай на медиите — едно от първите правила, които научих.
— Аз не съм просто медиите — изрече бавно той, натъртвайки на всяка своя дума. — Аз съм твой приятел.
Неин приятел. Не неин любовник. Не неин любим. Не би трябвало да я боли толкова. Принуди се да си напомни, че е получила важно наследство, което трябва да пази и охранява, и че много по-големи неща бяха заложени на карта в сравнение с едно разбито сърне. Може би пък беше сгрешила по отношение на неговите намерения и го съдеше твърде сурово.
— Това означава ли, че няма да пишеш за това, което се случи?
— Налага се да пиша — каза той тихо.
Тя не би трябвало да се чувства така опустошена, но беше.
— Чуй ме, Нийли. Медиите ще са побеснели от любопитство какво точно се е случило. Аз съм твоята най-добра защита.
— Е, това не се ли казва голям късмет? — изстреля в отговор тя.
— Бих могъл да ти изтъкна поне дузина причини защо се налага да пиша за теб, но ти няма да искаш да чуеш и една от тях, нали така? Защото ти ме сложи на подсъдимата скамейка и ме осъди.
Тя сви ръце в юмруци.
— Не се опитвай да се изкараш пазител на морала! През живота си съм виждала всякакви хитрини и лукавщини от журналисти, но ти печелиш първа награда. Винаги ли и преспиваш с големите си истории?