— Е, добре, спираме. Обаче тръгваме на зазоряване.
Къмпингът от веригата „Хулихан кемпграундс“ представляваше малък парк за краткотрайно пребиваване на къщи на колела — не повече от дузина каравани бяха паркирани под дърветата. Мат се придвижи на задна скорост към мястото, което им беше посочено, изключи от скорост, после отиде да извади още една кутия безалкохолна бира от хладилника. След секунди остави Нийли сама да се погрижи за децата. Макар и да знаеше, че именно с тази цел я беше поканил да пътува с тях, тя се възмути от припряното му излизане.
Луси й подаде нервничещото бебе. Нийли очакваше и тя да излезе навън, но я видя как отиде до мивката, за да приготви шишето за детето. След като го направи, отново взе бебето на ръце.
— Аз ще й го дам. Теб не те харесва. Ще я накараш да повърне всичко.
И след това ще умре… Грозната и нелогична догадка прогори съзнанието на Нийли.
— Аз ще… ще изляза да се поразходя малко.
Луси вече хранеше бебето и не й отговори.
Нощният въздух й подейства като кадифена милувка още щом излезе навън. Огледа се наоколо и забеляза, че паркът всъщност е разположен на малко сечище точно в подножието на поредица малки хълмчета, едва провиждащи се на лунна светлина. Чу приглушен звук от радио в съседство, усети миризма на изгорели дървени въглища. Мъждукащи лампи, окачени тук-таме по голите върлини, хвърляха слаба светлина върху насипаната с пясък пътека. Запъти се натам, но изведнъж спря. Нещо не беше наред и това я накара да се почувства смутена и объркана.
После осъзна на какво се дължеше това чувство. Не чуваше леки стъпки след себе си, нито тихи гласове, нашепващи в устройствата за двупосочна връзка временното й местонахождение. За пръв път от години тя беше абсолютно сама. Заля я усещането за пълно задоволство.
Едва беше изминала стотина метра и един познат глас сложи край на уединението й.
— Вече бягате от мястото, където чудесно си прекарвахте?
Извърна се и видя тъмната фигура до масата за пикник сред дърветата. Беше седнал обратно на пейката, опрял гръб на масата, изпружил дългите си крака и с кутия бира в ръка.
Макар да беше осъзнала, че се чувства привлечена от него, беше си дала сметка и за това, че не знае нищо за него, освен че не харесва деца и че работи в стоманодобивно предприятие. Имаше толкова въпроси да му задава, но досега нямаше как да го направи в присъствието на Луси.
— Би ли могло да ми се случи да ме арестуват, защото съм с вас?
Той се изправи и тръгна редом с нея.
Заради височината и мускулестото си тяло би могъл спокойно да се кандидатира за Тайните служби, но тя не се чувстваше сигурна с него така, както беше свикнала с агентите. Напротив, имаше чувството, че е под постоянна заплаха.
— Кое ви накара да ми зададете такъв въпрос?
— Настоявате да се придвижваме бързо от едно място до друго, а избягвате магистралите с пунктове за събиране на такси.
— Не обичам пунктовете за събиране на такси.
— Обичате ги. Вие сте тип човек, който обича точно магистралите. Признайте, Мат, какво точно ви свързва с тези деца?
— Не ги отвличам, ако това е повод за притеснението ви.
Беше напълно сигурна, че казва истината. Луси постоянно се оплакваше от дупките по пътя и недобре охладената кока-кола — едва ли би се държала по този начин, ако беше отвлечена.
— Какво тогава сте решили да правите с тях?
Той отпи глътка, загледа се в далечината и вдигна рамене.
— Преди много години бях женен за майка им. Санди ме е записала като баща и на двете в удостоверенията им за раждане, а никоя от тях не е мое дете.
— Значи вие сте бащата на тези момичета.
— Казах ви — само по документ. Дори не знаех за Бът допреди няколко дни.
— Престанете да я наричате така.
— Всички, които пищят като нея, заслужават такова идиотско име.
— Може и да пищи, но изглежда като ангелче.
Думите й изобщо не го впечатлиха.
Някъде изкряска сова.
— Пак не разбирам. Не ги искате, но сте с тях. Не е трудно да докажете, че не сте техен баща.
— Вие опитайте да накарате Луси да си направи кръвен тест. — Продължаваше да върви с ръка, пъхната в джоба. — Права сте обаче. Веднага щом пристигнем при баба й, ще се заема с тестовете.
— Все още не сте ми обяснили защо избягвахте пунктовете за събиране на такси.