Нийли нямаше много опит в почистването, но не би могла да използва банята във вида, в който се намираше. След като си взе душ, отново привърза възглавницата през кръста си. Нямаше да й е удобно да спи с нея, но при такова малко място поначало не би се чувствала удобно.
Беше си купила евтина синя, дълга до земята памучна нощница от магазина за намалени стоки. Беше привикнала да носи копринени нощници и сега допирът на материята до кожата й — още щом прекара глава през отвора й — й се стори непривичен.
След като излезе от банята, с облекчение видя, че Луси вече спи. Лежеше както си беше с дрехите напряко върху двойното легло. Размазалият се по финото й лице грим й стоеше като маска.
Мериголд лежеше на леглото, което Нийли й беше направила на пода. Беше се извърнала на една страна, пълничките й бебешки устенца се бяха раздалечили, фините й мигли бяха покрили като два лунни сърпа почти половината от бузките й, а моржчето от „Бийни бейби“ се беше настанило под едно от коленцата й. Едва сега Нийли забеляза, че всички десет пръстчета на бебето бяха лакирани в преливащо синьо.
Тя погледна с усмивка Луси, после отвори едно от задните прозорчета. Щом нощният бриз повя лицето й, инстинктивно се огледа навън за сенките на гардовете, които винаги бяха край нея. Но тази нощ видя само леко полюшващите се клони на дърветата. Усети се напълно изолирана от останалия свят и в абсолютна безопасност. Корнелия Кейс беше изчезнала.
Луси усети някой да я бута и чу нещо като мъркане. Беше много рано да става и не й се искаше да си отваря очите, особено като знаеше какво ще види.
— Га?
Думичката прозвуча леко, почти като шепот. Луси с мъка отвори едното си око, после другото. За момент тя просто наблюдаваше как сестричката й наднича над матрака. Малките руси пухчета по главата й стърчаха на всички страни, някои от тях вече втвърдени заради засъхналата по тях храна от вчера, а лицето грееше като намазано с фъстъчено масло в усмивка и от него се излъчваше такава любов и доверие, че Луси направо я заболя стомахът.
— Га — прошепна в отговор.
Ответната усмивка стана още по-широка. Луси вдигна глава и видя, че на възглавницата й се е отпечатало лилаво петно от боята, с която беше напръскала косата си. Забеляза и мокро петно на мястото, където допреди малко беше лежала. Гадост.
Нел още спеше и Луси изпита известно чувство на завист, като я видя толкова красива в съня й. Сега, когато Нел беше с тях, Джорик обръщаше повече внимание на нея, отколкото на Луси.
Не й се понрави, че мисли колко много би искала той да й обръща повече внимание. Това й напомняше за всички онези години, през които се беше опитвала да привлече вниманието на Санди. Единственото, от което майка й се интересуваше, беше пиенето и гаджетата й.
Докато сядаше, вниманието й привлече вида на Джорик, легнал по корем върху кушетката, с крака, които висяха във въздуха, и ръка, провиснала до пода. Четиринайсетте години на негодувание срещу Санди я накараха да кипне. Защо не можеше Джорик да й е баща вместо някакъв пияница на име Карнеги Мелън, когото Санди след една нощ, прекарана заедно, повече никога не беше видяла?
— Га?
Малките остри ноктенца се впиха в крака й. Тя се вгледа в зацапаните руси къдрички и мърлявите коленца. Нел и Джорик се мислеха за много умни, но изглежда нито един от двамата не знаеше, че бебетата се къпят преди лягане.
Луси се освободи от ръката на сестра си, изправи се и измъкна чисти дрехи от купчината, която вчера беше хвърлила на пода, преди да потеглят. След като взе всичко необходимо, се наведе и вдигна бебето.
Цифровият часовник на таблото на Мабел показваше 6:02. Луси искаше поне веднъж да се наспи до късно, като останалите деца, но това скоро нямаше да стане.
Сестричката й тежеше и Луси се блъсна в масата по пътя към вратата, Джорик обаче не помръдна. Едва сега видя полупразната бутилка уиски на пода. Усещането, че е предадена, като че я прогори отвътре. Нима и той щеше да се окаже пияница?
Единственото време за последните четири години, през което Санди не беше пила, беше времето на бременността й. Очите на Луси се напълниха със сълзи. Това беше най-хубавото време в живота им. Макар Санди да беше често с Трент, случваше се да остават само двете, тогава си говореха за разни неща и се смееха.
Понякога Луси усещаше чувство на вина заради това, че не й е толкова мъчно за Санди, но за нея всъщност майка й беше умряла веднага след като беше родила сестричката й, тъй като отново беше започнала да пие. И единственото, от което се интересуваше, бяха безкрайните партита. Луси дори беше започнала да я мрази.