— Спри се! — Той я подхвана под мишниците и я вдигна нагоре, докато не се погледнаха очи в очи — искаше тя да разбере, че й говори сериозно. — Просто глътна малко вода. Няма нищо страшно. Дори не беше започнала да потъваш.
Горещото желание за плач, побрано между двете смръщени веждички, като че започна да отстъпва място на успокоението. Очите й се разшириха и сдържаният въздух излезе навън като въздишка.
— Няма нищо страшно — продължи той с по-спокоен тон. Нали така?
Тя се втренчи в него.
Розовото й гащеризонче никога повече нямаше да бъде същото, освен това беше си загубила и едната гуменка. Мат бързо свали и другата и я запрати към дърветата.
Препиращи се женски гласове се раздадоха откъм моста. Сега вече щеше да загази. Бързо се опита да измисли нещо:
— Пак отиваме във водата.
— Га?
Той изу обувките си, намести Бътън в сгъвката на ръката си и влезе във водата.
Тя скри лице в ризата му.
— Без паника.
Тя вдигна глава и го удостои с четиризъба усмивка.
— Това повече ти отива, малко дяволче.
Но когато опита да я потопи във водата, тя се напрегна и заби ноктенца в ръката му.
— Отпусни се, чуваш ли? Няма да ти мокря лицето.
— Нъ-нъ-нъ!
Човек нямаше нужда от диплома по детска психология, за да разбере точно какво означават тези думи. Даде си сметка, че се готви да направи същото, което беше правил и за сестрите си. С въздишка на облекчение той я сложи да легне на рамото му и се потопи заедно с нея в калната вода.
Тя се изопна назад и го погледна сияеща. Един ден щеше да бъде направо убиец с тия нейни сини очища и разтапящи усмивки.
— Добре, добре. Пази си усмивките за този, който ги иска.
Тя го плесна по челюстта с длан, след това се извърна и плесна водната повърхност. Капчици вода се изсипаха в лицето му. Той примигна и я потопи във водата.
— Какво правиш? — Нел се затича още щом излезе от моста, беше като бременен командос с късите си панталони в цвят каки, синя бременна фланелка с маргаритки по краищата и бели сандали. Кичури коса, златистокафяви като узряла през лятото пшеница, подхвръкваха край зачервените й бузи, а прекрасните й очи, на цвят сини също като небето, горяха. — Извади детето от мръсната вода веднага! — Тя направо полетя надолу по насипа. — Децата могат да хванат тиф от речната вода!
Той погледна надолу към Бебето Демон, на което изглежда му беше харесало да е във водата, още повече че той беше топнал съвсем малка част от телцето му.
— Не мисля, че тифът изобщо се среща в Западна Вирджиния!
Луси също се появи откъм моста и ги загледа втрещена.
Нел се спря на ръба на реката, с ръце на кръста и пребледняло лице. Той видя колко е разстроена и се запита какво ли щеше да бъде, ако разбереше, че едва не беше оставил бебето да потъне.
— Успокой се, за бога! Нищо й няма.
— Тя е облечена!
— Добре де. Аз съм мъж. А мъжете не обръщат внимание на подобни неща.
— И ти си облечен!
— Просто се поддадох на импулс.
Тя погледна към изутите му кални обувки на тревата.
— Много добре виждам.
Той премина в отбрана.
— Подхлъзнах се и си намокрих обувките. След това си казах голяма работа!
— Бебето ще настине.
— Почти трийсет градуса е.
Той извади бебето от водата и се изправи.
— Нъ!
Бътън нададе вик на протест, после зашава, опитвайки се отново да докосне водата.
— Отвлечи й вниманието, иначе ще загазиш! — извика Луси на върха на насипа.
Протестните викове ставаха все по-силни.
— Какво трябва да направя? — попита той.
— Харесва, когато имитирам животните. Кравите най-много. Муу.
Той отправи пълен с отвращение поглед към Луси, после се опита да прехвърли бебето на Нел.
— Ето ти я. Ти й отвлечи вниманието.
Нел скръсти ръце зад гърба си и отстъпи назад.
— Не зная как.
Бебето Демон вече беше пуснало в ход юмручетата си и те го удряха, където сварят, а сега го зарита и с крачета. По дяволите! Той загърби двете жени и отново се потопи с бебето във водата.