— Дявол да го вземе!
Тя вдигна глава и го видя в мига, когато пусна торбата с продуктите на земята и се запъти към нея. Избъбри нещо в слушалката и затвори.
— Повече не ми погаждай такива номера!
Съзнаваше, че й крещи, но не успя да се въздържи.
— Надявам се, че не си купил яйца. Какво толкова съм направила?
— Изчезна! Помислих, че си… по дяволите, Нел, когато не си в караваната, искам да не се отделяш от мен, чу ли?
— Няма ли малко да ни бъде неудобно така?
Първа дама или не, налагаше да си кажат някои неща право в очите. Той понижи глас до съскащ шепот:
— Можеш да го смяташ за кой знае колко забавно — да си играеш на избягала принцеса, да флиртуваш с масите — но това изобщо не е игра. Имаш ли представа какво би могло да се случи, ако някаква екстремистка група се добере до теб?
— Имам по-добра идея от твоята — отвърна му тя също със съскащ шепот. — А ти си единственият човек, който знае къде съм. Съгласна съм така да си остане, макар че понякога поведението ти преминава някои граници, но…
— Как смееш сега да си правиш такива шеги!
Тя му се усмихна и прошепна:
— Точно това поведение имах предвид.
Кръвта му кипна.
— Много ти е забавно, нали?
— Не ми е забавно. Просто се чувствам по-добре с предишното ти обичайно арогантно поведение. — Усмивката й се стопи. — И не флиртувам с масите.
— А как по друг начин би го нарекла?
— Свобода! — Очите й заблестяха. — Това е основно право на всеки американски гражданин или гражданка, освен ако не се е случило да стане първа дама. Чуй ме какво ще ти кажа сега, Мат Джорик… — Това, че удари с юмрук в гърдите му, за миг го зашемети. — През миналата година погребах съпруг и после бях принудена да приема роля, която съвсем не желаех. Живея в светлината на прожекторите откакто се помня и винаги постъпвам правилно, като слагам интересите на останалите на първо място пред моите собствени. Ако сега се държа като егоистка, може да е много лошо… Но съм го заслужила и възнамерявам да се насладя на всяка минута свобода.
— Това ли е всичко?
— Разбира се, мой човек!
Той беше този, който трябваше да крещи, а сега стоеше срещу нея и се чудеше как беше успял да изгуби позицията на атакуваща страна.
— На кого звъня? — изстреля към нея.
— На Барбара Буш.
— Измисли нещо друго…
Изведнъж го осени прозрението, че беше напълно възможно да се е обаждала на Барбара Буш.
Изражението на лицето й се смени от неприязън до усмивка.
— И знаеш ли какво ми каза, преди да прекъснем?
Той поклати глава.
— Каза ми: Дерзай, момичето ми!
— А… така ли каза?
— И Хилари Клинтън ми каза нещо в този смисъл, когато й се обадих вчера от бензиностанцията.
— Обадила си се на Хилари…
— Ти може и да не разбираш защо го правя, обаче те със сигурност разбират.
— Обаждаш им се нарочно?
— Аз не съм безотговорен човек — независимо какво си мислиш за мен. Обаждах се на различни хора почти всеки ден, така че в Белия дом да знаят, че съм жива. Сега ако смяташ, че разполагаш с повече и по-добра информация за това как работят Тайните служби, по-добре да ми я кажеш още сега.
Имаше цял списък от въпроси, които се бе приготвил да й зададе, като първият беше как е успяла да се измъкне от Белия дом, но трябваше да изчака подходящ момент, когато биха могли да си поговорят откровено за всичко.
— Не казвам, че си безотговорна. Просто казах, че не бих искал да ходиш никъде без мен. Предлагам ти сделка. Или я приемаш, или си тръгваш веднага.
— Може би е по-добре да си тръгна. Не забравяй, че имам пари и мога да си тръгна, когато поискам.
Той скръцна със зъби.
— Няма да ходиш никъде на майната си сама!
Тя отново се усмихна, което почти го изкара от равновесие. Той пресекливо си пое дъх и за пореден път се запита как може тази енергична дама в шорти с цвят каки и жълта фланелка да е изтънчената и сдържана първа дама.
Опита да си върне инициативата.
— Кой ти изпрати парите?