— Много добре ви разбирам. — Тони се настани до Джейсън, който вече беше разтворил бележника си. Тя обаче предпочете да не изважда своя от чантата си. — Защо не ни разкажете какво сте видяла?
Жената отново избърса длани в хълбоците си.
— Ами беше петък, преди два дни. Беше ми първият работен ден след операцията. — Тя посочи китката си. — Получих разтежение на китката от постоянното сканиране на продукти на касата. Вследствие на многократно повтарящо се натоварване, така ми казаха. Всички говорят само за работещите с компютри, но не и за касиерите, които страдат от същото. Сигурно не сме толкова важни като тях.
Изражението й подсказваше, че със сигурност й се е налагало често да отсъства от работа поради болките в ръката.
— Както и да е, тази жена се нареди на опашката за моята каса заедно с един много красив мъж и двете деца и бях така изненадана, че два пъти минах през скенера бебешката храна.
— От какво бяхте така изненадана? — попита Тони.
— Защото толкова приличаше на първата дама.
— Много хора приличат на първата дама.
— Не като тази жена. Винаги съм се възхищавала на госпожа Кейс, още когато мъжът й се готвеше да става президент, и оттогава започнах да събирам всякакви снимки и статии за нея по вестниците. Пазя всички изрезки и познавам лицето й така добре като моето.
Тони й кимна окуражително и се замисли как фактът, че тази жена беше почитателка на Корнелия Кейс, би се отразил на верността на показанията й.
— Отрязала си е косата. Сега е къса и светлокестенява, но лицето й е същото. Не знам дали сте виждали някога увеличени нейни снимки… Аз мога да ви покажа, ето… почакайте…
Тя се спусна към библиотеката и измъкна оттам няколко дебели класьора. Прелиства известно време страниците им, докато не откри нейна снимка — на лицето й — на корицата на миналогодишен „Тайм“.
— Вижте. Точно тук. Точно над веждата й. Има мъничък белег. Кълна ви се, разглеждала съм хиляди пъти тази снимка, преди да го забележа. Жената на опашката имаше същия белег на същото място.
Тони се загледа в посоченото място, но белегът й заприлича повече на механична повреда върху негатива.
— И гласът й беше същият — продължи Барбара Шийлдс.
— Познавате и гласа на госпожа Кейс?
Тя кимна.
— Щом разбера, че ще говори по телевизията, опитвам се да бъда винаги на линия. Тази жена звучеше също като нея.
— Какво ви каза?
— Не говореше на мен. Говореше на мъжа какво да купят за сандвичите.
— На английски ли му говореше?
Тя се изненада от въпроса.
— Сто процента съм сигурна.
— Усетихте ли някакъв чужд акцент? — попита я Джейсън.
— Не. Говореше точно като госпожа Кейс.
Джейсън и Тони се спогледаха. После той се наведе напред.
— Разкажете ни повече за разговора им, колкото повече можете да си спомните.
— Тя попита мъжа как би предпочел сандвичите си и той й отвърна, че ги обича с горчица. После тийнейджърката й каза, че иска да купи брошурата, която бяхме сложили във витрината до книгите по астрология. Десет тайни как да подобрите сексуалния си живот. Жената й отказа и тийнейджърката започна да спори с нея. На мъжа това не му хареса и той каза нещо от рода, че момичето трябва да слуша Нел или че ще си има неприятности. После бебето…
— Нел? — Тони стисна чашата с вода. — Така ли нарече той жената?
Барбара Шийлдс потвърди с кимване.
— Веднага си помислих колко близки по звучене са Нел и Нийли. Нали така наричат госпожа Кейс приятелите й?
Близко по звучене име. Белег, който можеше да се окаже и замацан негатив. Нямаше достатъчно доказателства, за да превърнат съмнението в по-сериозно подозрение, но пък бяха напълно достатъчни, за да поддържат интереса им към тази жена.
Продължиха да задават въпроси и Шийлдс им даде много подробни описания на мъжа и тийнейджърката, но едва малко преди да си тръгнат, си припомни и им съобщи най-важната подробност:
— О, почти щях да забравя. Возеха се в жълто уинибаго. Видях ги как тръгват през прозореца. Не разбирам много от каравани, но ми се стори, че не е много ново.
— Жълто уинибаго ли?
— Много мръсно, като че дълго бяха пътували с него.
— Сигурно не сте запомнила номера му?
— Напротив, дори си го записах.
И Барбара Шийлдс отвори дамската си чанта.
Уилоу Гроув, Айова, беше разположен на стръмния бряг на един от притоците на река Айова. Беше град с много църкви — навсякъде се виждаха камбанарии и множество антикварни магазинчета, град, в който облицовани с червени тухли къщи се редуваха с къщи, облицовани с дървени греди и боядисани в бяло, а върху тесните улички хвърляха сянка големи кленови дървета. Близо до центъра се разпростираше и малък частен колеж, разположен в няколко блокчета, а точно срещу кметството, увенчано с меден купол, се издигаше стара странноприемница. Дъждът беше спрял и медта по купола проблясваше на оскъдните лъчи на слънцето в късния следобед, успели да пробият гъстата пелена от буреносни облаци.