— Аз ще се погрижа — изрече той уморено. — Не исках да ти прехвърлям задълженията си.
— Аз не се оплаквам.
Прозвуча по-остро, отколкото имаше намерение, но наистина му беше ядосана. Ядосана, защото не се беше оказал мъжът, който тя беше искала да е — човек, който държи на дома и семейството, който няма да изостави момичетата.
Знаеше, че не е справедлива. Той не беше искал подобно нещо да се случва, а и за пореден път доказваше що за отговорен човек е, както го бяха доказали и усилията, които до този момент беше положил за момичетата. И при все това му беше ядосана.
Бътън перна с двете си ръчички водната повърхност и плисна вода към Мат, за да му направи впечатление.
— Видях Луси да слиза по стълбите, понесла преносимия телевизор — каза той. — Е, почти съм сигурен, че няма да отиде с него в някоя заложна къща.
— А къде го носи тогава?
Нийли се опита да измие едното ушенце на Бътън, обаче все едно гонеше маслина в празна чиния — детето не спираше да мърда и да се извива.
— В караваната. Заяви, че тя и Бътън няма да спят в стаята за гости, независимо какво си казала ти.
Нийли въздъхна.
— Има двойно легло, опряно до стената, така че Бътън няма как да падне оттам. Помислих си, че ще им е удобно. Очевидно Луси не мисли така.
— Луси е една пикла.
Пицата явно беше възродила борбения дух на тийнейджърката — Нийли можеше да се закълне, че Луси отново се е заела да ги сватосва, като се беше постарала да ги остави сами в къщата.
Скуид пристигна след Мат в банята и се отпусна на плочките до ваната. Бътън отново нададе радостен възглас и плисна вода към него в знак на поздрав. Кучето я изгледа страдалчески, после се промъкна под мивката, където струята вода нямаше как да го стигне.
— Това е най-трогателното извинение от страна на едно куче, че се е натрапило, на което съм била свидетел.
— Хубавото е, че накарах Луси да го изкара и да го изкъпе, така че сега поне не мирише на нищо. И не може да се оплаче от липса на апетит… Трима съседи вече дойдоха да ми се представят, докато местех караваната в алеята за паркиране. Добре си направила, че не си свалила проклетата възглавница.
— Хората в Средния Запад винаги са били много добронамерени.
— Прекалено. — Той взе парцала, с който Нийли беше чистила ваната, и започна да попива водата, която Бътън беше изплискала на пода. — Не знам за теб, но на мен ми омръзна да се возя в караваната, затова направих поръчка за кола под наем. Можем да я вземем утре сутринта.
Искаше да го попита какво смята да предприеме по отношение на момичетата, но първо трябваше да приключи с банята на Бътън, тъй като тя вече проявяваше признаци на нетърпение и досада.
— Аз ще се оправя с нея.
Докато Мат приготвяше шишето с храната на Бътън, Нийли я подсуши и облече в чиста памучна пижамка. После отнесе Бътън заедно с шишето й в караваната и я предаде на Луси. Когато се върна, откри Мат да седи на задното стълбище с чаша кафе и Скуид, свит до краката му. Тя се отпусна до него и зарея поглед в задния двор. Над божурите примигваха светлинките на светулки, а лекият ветрец носеше мирис на орлови нокти. От прозореца на съседната къща просветваше екран на телевизор. Не искаше да пропуска нищо в тази хубава лятна нощ в сърцето на Америка.
Мат отпи глътка кафе.
— Обадих се на адвоката на Санди. Казах му къде са момичетата и какво се е случило. Както можеше да се очаква, в Детската служба на щат Пенсилвания съвсем не останали доволни от мен.
— Сега можеш да си направиш тестовете и с тях спокойно можеш да си измиеш ръцете от случая.
— Това не е честно.
Тя въздъхна.
— Зная. Съжалявам.
— Не това искам от живота. Достатъчно време се грижих за семейство — далеч преди да навърша двайсет и една, и намразих всичко, свързано със семейството. — За миг остана загледан в далечината. — Цял живот съм се стремил да се спася от семейните грижи.
Почувства се наранена от факта, че това, което означаваше всичко за нея, на него изобщо не му беше по вкуса.
— Толкова ужасно ли е било детството ти?
Той остави чашата до себе си на стълбата.
— Не ужасно, но едва ли би могла да си представиш да растеш без никакъв шанс поне за минута да останеш сам и да се налага да се грижиш за толкова жени.
— Ами майка ти?
— Тя работеше по петдесет-шейсет часа на седмица като библиотекарка. Трябваше да храни осем деца и не можеше да си позволи да си почива. Сестрите ми въртяха баба ми на пръста си, така че през по-голямата част от времето аз трябваше да се занимавам с тях. След като завърших средно образование, пак не можах да се откопча от тях. Баба ми се беше залежала, майка ми имаше нужда от мен и затова останах да живея с тях, докато отида да уча в колеж.