— Някои от твоите сестри сигурно са били достатъчно големи да поемат поне част от грижите.
— Достатъчно големи, но не и достатъчно отговорни.
И защо им е било необходимо да са отговорни, след като по-големият им брат е проявявал такова силно развито чувство за отговорност?
Кучето се примъкна по-близо до краката на Мат. Той плъзна ръце по тялото му и те се озоваха близо до муцуната на животното. То започна да ближе пръстите на Мат, но това като че не му направи впечатление.
— Виж сега какво стана с мен, за по-малко от седмица се обзаведох с две деца, бременна жена, която на всекиго представям за моя съпруга, и дори куче. И защото винаги има и по-лошо, сега ми се налага да живея и в къща в Айова.
Тя се усмихна.
— Остава ти единствено да се обзаведеш и с голям автомобил и къща.
Той изстена и се наведе напред.
— По телефона… поръчах специално да ми запазят форд модел „Експлорър“. Без да се колебая.
— „Експлорър“ ли?
— Отговаря точно на стандартите за голям автомобил.
Тя се разсмя.
Чувството му за хумор проби пелената от горчивина и той се усмихна.
— Ами работата ти? — попита го тя. — Не трябва ли да се връщаш на работа?
— Работата може да почака.
Оставаше нещо да изясни.
— Луси ми каза, че имаш мерцедес. Твърде хубава кола за един работник в стоманодобивно предприятие.
Той не отговори веднага.
— Никога не съм казвал, че съм работник. Само казах, че работя в такъв завод.
— И в какво се състои разликата?
— В управата съм.
— Разбирам. — Тя плъзна ръце по бедрата си. — И след колко време се връщаш на работа?
— Резултатите от тестовете излизат за две седмици. — В сърцето й се надигна надежда, която се изпари веднага щом той продължи: — Смятам утре вечер да се приберем с момичетата със самолет. Или може би вдругиден сутринта. От теб зависи.
— Какво искаш да кажеш?
— Няма да те оставя сама.
— Нямам нужда от бодигард. Ще тръгна преди вас.
Той несъзнателно отново протегна ръце към кучето и започна да го почесва зад ушите.
— Президентът е организирал днес пресконференция. Ти си била най-обсъжданата тема.
Тя нарочно не беше слушала новините и сега не й се искаше да слуша и преразказа на Мат.
Кучето този път се зае да ближе пръстите на краката на Мат.
— Вандерворт е заявил, че няма причина някой да се притеснява дали си в безопасност, защото днес следобед си разговаряла с госпожа Буш и така нататък.
— Аха.
— Специален отряд агенти, натоварени със задача да те открият, са стеснили кръга на търсене и много скоро се очаква да те открият.
Тя опря лакти върху коленете си и въздъхна.
— И сигурно ще го направят.
— Аз не съм толкова сигурен. Изглежда си успяла много добре да заметеш следите си.
— Подбрали са най-добрите си агенти. Рано или късно ще ме открият.
— Президентът обвини за изчезването ти подлеците от опозиционната партия. — Устните му се изкривиха в цинична усмивка. — Каза, че си била много депресирана, като гледаш как политическите опоненти на съпруга ти поставят собствените си тесни интереси пред интересите на американския народ.
Тя тихичко се разсмя.
— Типично в негов стил.
— На коя първа дама смяташ да се обадиш утре?
Тя отметна глава назад.
— Край с първите дами. Телефоните им със сигурност вече се подслушват. Ще трябва да се прехвърля или на членовете на Върховния съд, или на правителството.
Той поклати глава.
— Все още ми е трудно да повярвам.
— Тогава изобщо не мисли за това.
— Трудно ми е изобщо да не мисля. — В тона му се беше промъкнала сурова нотка. — Трябваше да ми кажеш.
— Защо?
— Как можеш изобщо да задаваш такъв въпрос?
— Ти как щеше да постъпиш на мое място?
— Предполагам, че щях да поема нещата в свои ръце, а не да ги оставя да стигнат чак дотам.
— Предположение на човек, който не знае абсолютно нищо.
— Ти ме попита.
Тя скочи.
— Ти наистина си бил глупак, Мат. Луси е права.