И той скочи.
— Ти ме предизвика!
— Е, извинявай, че не изтичах, още щом те видях на стоянката за камиони, да ти се представя и да ти кажа, че съм Корнелия Кейс!
— Изобщо нямах предвид това! След това имаше много възможности да ми кажеш коя си.
— И ти какво щеше да направиш след признанието — да ми се накараш или да ми се поклониш?
В очите му проблесна ярост.
— Никога на никого не съм се кланял през живота си!
— Сутринта ми съобщи, че си направил кафе! Веднага щом разбра коя съм, започна да се отнасяш с мен като с гостенка!
— Казал съм ти, че съм направил кафе? И какво трябва да означава това?
Очите му придобиха цвета на буреносни облаци, но това ни най-малко не я накара да се изплаши.
— И това не е всичко, знаеш го!
— Не, нищо не знам! И никога на никого не съм се кланял в живота си!
— Тогава защо седим тук, вместо да продължим оттам, където спряхме преди две вечери? Това е Айова, Мат! Айова!
Фактът, че му го беше припомнила — че за него беше от значение коя е тя — й причини силна болка.
— Забрави! Просто забрави.
Тя дръпна с все сила вратата към къщата и се втурна вътре.
Мат видя как потреперва от затръшването стъклената врата и се опита да размисли над току-що случилото се. Как така се беше превърнал в лошия герой? Трябваше ли да хвърли първата дама на Съединените щати на леглото и да й направи всичко онова, за което си беше мислил цял ден? Да я вземат дяволите, че не си беше останала Нел! И какви бяха тия глупости за поклоните?
Затръшна вратата към къщата след себе си и извика:
— Върни се тук веднага!
Не се върна, разбира се, кога ли изобщо се беше подчинявала на заповеди?
Чу отнякъде да се затръшва врата и си даде сметка, че тя се готви да бяга. В караваната — щеше да се заключи, така че той да няма достъп до нея. След като й беше предложил да не ходи никъде без него! Поне веднъж беше ли се спряла да помисли за откачалките, които можеха да я преследват? Не, естествено.
Мат не беше забравил, че веднъж вече се беше направил на глупак, като се беше хвърлил да я защитава от гърмежа на един повреден ауспух, затова сега се сдържа да не хукне с все сила към караваната отново да я защитава. Докато вървеше, се опита да се успокои и почти беше успял, докато не откри, че вратата на уинибагото не е заключена. Едва не припадна. Голяма глупачка! Първа дама или не, налагаше се да й го каже.
Влезе шумно вътре и я видя да застила с чаршаф нещастната миниатюрна кушетка, където той беше прекарал изминалите четири нощи.
— Да не си си изгубила ума?
Тя се извърна царствено и го погледна.
— Какво искаш?
— Дори не си заключила вратата.
— По-спокойно! Ще събудиш момичетата.
Той хвърли поглед към затворената врата на задната част, понижи глас и й каза:
— Като съвестен данъкоплатец на Съединените щати се чувствам дълбоко възмутен от начина, по който се държиш.
— Оплачи се на сенатора от твоя окръг.
— Много ти е забавно, нали? Ами ако вместо мен беше нахлул терорист? Какво щеше да стане с теб тогава? И какво щеше да стане с Америка, ако този луд те беше взел за заложница?
— Ако този луд беше толкова смахнат като теб, щях да съм попаднала в голяма беда.
Той протегна ръка към външната врата.
— Върни се в къщата, за да мога да те пазя!
Тези нейни патрициански ноздри се издуха, а аристократичният й гръб гордо се изправи.
— Моооляяя?
Издължените й гласни като че опънаха телена мрежа по граничната линия помежду им, която той беше престъпил. Изражението на лицето й му напомни, че докато неговите предци бяха орали в Източна Европа, нейните си бяха пили мартинитата по клубовете. Съзнаваше, че е отишъл твърде далеч, но я желаеше толкова силно, че вече нищо не можеше да го спре.
— Мислиш ли някога за някого другиго, освен за себе си? — попита я.
Веждите й се извиха и високото й чело се набразди от бръчки.
— Махай се!
Мат отново се беше направил на глупак и ако останеше и минута повече, само щеше да влоши нещата. Никога обаче не беше си позволявал да бяга от битка, така че сега, вместо да постъпи като разумен възрастен, той се наведе напред и сграбчи в прегръдките си нея, чаршафа и всичко останало.
— Пусни ме! Какво си мислиш, че правиш?
— Изпълнявам патриотичния си дълг!
Той отвори с крак външната врата, после се зае едновременно да притиска здраво към себе си извиващото й се тяло и врата, така че да може да я заключи отвън, преди да отведе Нел в къщата.