Още през годините си в Берлин, когато има възможността да общува с немски учени, Кларк разбира, че за научните работници е много важно да публикуват резултатите от изследванията си. Хонорарите за публикацията практически не ги интересуват. От друга страна, същите тези учени винаги се стремят да се запознаят с резултатите от изследванията на колегите си. Университетските, а и други крупни библиотеки са готови да платят всякаква цена, за да се сдобият с отчетите за провеждани изследвания.
Норман Кларк става точно такъв посредник между всички с издателската си дейност. Въпреки че това носи огромни доходи, Кларк поддържа и репутацията си на меценат. Според твърдо оформилото се мнение научните издания не носят доход. Норман Кларк не разубеждава публиката в това отношение. Освен това той действително жертва големи суми за образование и култура, но не по принцип, а за съвсем конкретни хора, като ги подкрепя и не ги забравя цял живот.
Нужно ли е да се споменава, че преобладаващата част от хората, получили в младостта си финансова и морална подкрепа от Кларк и превърнали се в признати стълбове на американското общество, никога не го забравят? Тъй че вложените пари се връщат стократно.
В края на петдесетте, когато собствено започва да се изгражда комуникационната империя на Кларк, той успява да получи сериозни финансови средства за получаването на нови масмедии чрез мащабен договор с Китай. Подобен договор не би се разминал на никой друг. Доходите на Кларк от него прекалено много се различават от предприетите от него действия по договора.
Той закупува и препраща в Китай стари броеве на американски периодични издания, за които китайците кой знае защо му плащат огромни суми. Работещият тогава при Кларк като счетоводител Джон Флеш си спомня, че „Кларк Къмпани“ непрекъснато няма достатъчно пари за реализирането на безкрайните си проекти. Когато възможностите за банкови кредити се изчерпват до дъно, новите парични суми постъпват от Китай.
„Кларк е велик предприемач. Ако пожелае, ще продаде каквото си иска на когото си иска“, констатира с усмивка Джон Флеш.
Между другото точно за тези китайски пари се хваща Маккарти навремето, но Кларк успява да докаже законността на действията си.
„Ако купуват от мен стара хартия на тази цена, това значи, че мога да я продам на тази цена, а не че съм китайски шпионин например“ — тази фраза се повтаря впоследствие от цяла Америка. Въпреки видимата си с невъоръжено око абсурдност, тя добавя нова популярност на Кларк.
Именно такива доводи обикновено използват обичаните от народа герои от романите на Ърл Фишър. А героите на Ърл Фишър спокойно могат да претендират за званието „национални“.
Така че бизнесът и политиката не само съжителстват в живота на Кларк, не само се допълват взаимно, но са и негови главни компоненти.
В средата на петдесетте Норман Кларк става един от признатите стълбове на американското общество.
Това е една наистина главозамайваща кариера.
7.
„Бостънският удушвач“
3 август 1994 година
Този път Люба направи сутрешното кафе.
Миналата вечер дойдох при нея, след като сигурно цял час седях в колата, събирайки мислите си по повод писналия ми Кларк. Когато в крайна сметка си погледнах часовника и видях, че вече е почти един през нощта, аз все пак рискувах да се обадя на Люба от най-близкия автомат. Вече беше направо неприлично да отлагаме срещата си.
Явно и тя смяташе така.
— Идвай — прошепна тя в слушалката.
Събуди ме, както я помолих, точно в осем и половина. След онзи паметен удар по горката ми тиква смятах, че е необходимо да се наспя. Иначе главата ми няма да издържи напрежението и ще се сцепи не от удар, ами от обикновено чукване по челото.
Люба пърхаше като пеперудка и цъфтеше като августовска роза. Май започвам да говоря пошлости, усмихнах се сам на себе си.
— На какво се смеете, господин Турецки?
— На себе си, все повече на себе си, госпожо Спирина.
Ега ти! Пак Спиър. Как не ми е дошло наум досега? Може би Люба също е някаква роднина на бившия американски посланик? Леко порусена. Дали да не я питам? Но не я попитах от страх да не ме вземе за пълен идиот. Освен това щеше да се наложи да обяснявам прекалено много неща, а нямах желание.