— Защо?
— Как така защо? Аз мога да купувам там, а вие не. Вие трябва да пиете чай, който прилича на трева, а аз хубав…
— И какво, Баби, да не би през цялото време, докато сте живели в Русия, да сте пили нашата трева?
Тя се засмя.
— Не, чак до такова себеотрицание не успях да стигна. Сега за щастие не съществуват такива морални проблеми. Навсякъде всичко се продава за рубли.
Оказа се, че ни очаква приготвената от Баби вечеря. Честно казано, не разчитах на такова солидно угощение. Баби донесе от кухнята тиган с огромно парче свинско и ми сложи по-голямата част на бяла плоска чиния, която повече приличаше на поднос за салата. Опитах се да протестирам.
Но Баби категорично не приемаше каквито и да било възражения.
— Мъжете трябва да ядат месо. Освен това имам френско червено вино към месото.
Виното беше приятно и тръпчиво. Пихме за международната дружба. И се заехме с месото. Не съжалих, че съм се оставил да ме убедят, огромното парче месо някак против желанието ми стремително намаляваше и доста скоро върху бялата чиния остана само кокалът.
— Баби, нахранихте ме чудесно. Невероятно месо!
— Благодаря, Александър. Радвам се, че ви хареса.
— Баби, а в какво отношение стажувате тук в Института за руски език? Знаете руски много добре. Във всеки случай словесният ви запас е по-богат, отколкото на много мои съотечественици.
— Ами, първо, съвършенството няма граници, струва ми се, че така се казва, нали? А второ, специалността ми е руска литература. Занимавам се с Гончаров и пиша дисертация за романа „Обломов“.
— Знам, знам, класическият руски човек, който лежи на дивана и мечтае за идеалния свят.
— Извинете ме, Александър, но това е много училищна представа. Препрочитали ли сте този роман, след като сте завършили училище?
— Честно казано, не. Защо, трябвало ли е?
— Ами в един момент човек изобщо трябва да започне не да чете, а да препрочита книгите. Още не съм дорасла до това време, но знам, че точно това ще правя. А колкото до Гончаров и неговия Обломов, според мен това е един от най-великите романи в световната литература.
— Чак толкова?
— Чак толкова. Обломов е олицетворение на Русия, а Щолц — на Запада. И съвсем не в смисъл на лежането върху дивана. Още повече че той лежи предимно в първите глави. А в някои моменти дори е много активен. Само че активността му е съзерцателна. А не практическа като у Щолц. И въобще кой е сигурен, че човек трябва наистина цял живот да се суети, да печели пари, през цялото време да тича нанякъде. Така живеят например практически всички мои сънародници.
Баби тръсна коси. Измъкна от просторите на полата си шнола и събра косата си в някакво подобие на кок.
— Топло е… Да, построили сме развита технократична цивилизация, но ми се струва, че сме загубили много повече. Загубили сме именно способността да съзерцаваме, постоянно се борим. Вече ми се повдига от тази борба.
— Но като че ли и у нас сега животът все повече се превръща в борба за оцеляване. Само че засега без материалните блага на вашата цивилизация. Наистина, и по съветско време непрекъснато се борехме с нещо, но доколкото разбирам, болшевишка Русия далеч не е идеалната Русия. От времето на същия този Гончаров.
— Да, да, точно така. При целия болшевишки терор, опитващ се да промени на първо място съзнанието на хората, според мен не се е получило нищо. Руският човек въпреки това си остава съзерцател, докато днешната ситуация е много по-опасна в този смисъл. Ако тръгнете не по своя път, а по американския, то наистина с течение на времето ще се превърнете в третостепенна колония. Да, животът на хората ще бъде повече или по-малко обезпечен, но едва ли щастлив.
— Смятате ли?
— Сигурна съм. Разбира се, на мен ми е лесно да разсъждавам, когато нямам материални проблеми. Но е много трудно да живееш сред хора, които говорят и мислят само за пари…
Баби се замисли за минута, но почти веднага отново тръсна глава:
— Какво се разхленчих изведнъж? Завърших превода на дневника…
— И какво се оказа там?
— Хайде да излезем да запалим по цигара, а после ще ви го дам. И самия дневник, и превода. Ключът от палатката е в родината на Кларк. Ето, това е дневникът — тя ми показа малка тетрадка в кожена подвързия, — а това е преводът ми.