Така значи, пъхнали са ми в джоба парче връв, долари и кредитна карта. С картата явно са се изхвърлили — как мога да изтегля пари с поименна карта? Освен това как ще ми обяснят защо спокойно съм заспал, след като съм извършил тежко престъпление, придружено с грабеж? Очевидно са се подготвили зле за тази операция, време ли са нямали, или какво?
А защо, пита се, са имали малко време? Ако са ме следили? А ако не са ме следили, как са разбрали за днешната ми среща?
И тук в размислите ми се вклини разяреният ми малък вътрешен Турецки. Отдавна не го бях виждал да излъчва толкова бурни чувства.
А ти продължавай да се фукаш пред мадамите, дърт козел такъв! — съскаше той, пръскайки слюнка от безсилна ярост.
Стоп! А какво общо имат тук мадамите?
Ами това, че освен тях и Костя Меркулов никой нямаше никаква представа, че смяташ да ходиш на среща с Баби Спиър. Разбира се, можеш да подозираш, че ги е насочил лично Меркулов. Но това толкова прилича на истината, колкото следователят Турецки на Бриджит Бардо.
Най-малко приличах на Бриджит Бардо. Особено сега, когато главата ми продължаваше да се разпада на малки парченца, всяко от които поотделно ми причиняваше непоносима болка.
Относно дневника на Спиър можех да не се съмнявам и да не проверявам. Бях сигурен двеста процента, че при идването на милицията той вече не е бил в стаята.
Както и да го сучех, наложи ми се да се върна в мислите си към двете жени, на които от глупост раздрънках за срещата си.
Марина и ми каза на прощаване: „само да не изчезнеш“. Нима е хукнала да докладва още лежейки в неизстиналото от любовта ни легло?
А Люба? Какво каза Люба? Тя някак си не акцентира вниманието върху моята среща, напротив — смени темата и ми разказа смешната история за това как когато момичетата от балетното училище се влюбели в някое момче, отрязвали в съблекалнята копче от палтото му и го носели като талисман, на връвчица, за да е по-близо до сърцето.
И така, коя от двете — Люба или Марина? Имаше опасност да се объркам като пате в два купа кълчища. Въпреки че може ли това да се счита за опасност след случилото се днес?
Съществуваше и друга, по-приятна вероятност, че всички те просто са идиоти. Ако със случая се занимаваха типове, подобни на украинските кагебисти, на един от които толкова хубаво прищипах носа, не бих се учудил, че просто са се справили зле. Имали са достатъчно време да си откраднат дневника и спешно да изхвърлят Баби от страната, изнамирайки й някакъв „невинен“ компромат. В крайна сметка биха могли да подхвърлят вечното си извинение — наркотиците.
Добре, трябва да мисля за работата. На горкото момиче вече с нищо не мога да му помогна, но съм длъжен първо да отмъстя за нея на всяка цена, като намеря убиеца й и този, който го е насочил. И второ, длъжен съм да разровя историята с Норман Кларк, самата смърт на когото започва да предизвиква някаква смъртна епидемия около себе си. Вече почти бях сигурен, че смъртта и на Дейвид Ричмънд, и на Олга Лебедева, и естествено на Баби Спиър, всички тези случаи на насилствена смърт така или иначе са свързани с този високопоставен американец.
Така значи, още веднъж: Баби успя да ми каже само, че нишката на тайната на Кларк води до родния му град. Значи спешно трябва да отлетя за Америка.
Лесно е да се каже — да отлетя за Америка, пък и спешно, докато седя в единична килия в Лефортово. Във всеки случай историята не е донесла до нас нито един случай на бягство оттук. Но дори и да беше възможно, щеше да е просто чудесно — специален следовател от прокуратурата на Русия бяга от Лефортовския затвор, крие се от правосъдието. Чудесно заглавийце за първите страници на вестниците!
Особено внушително щях да изглеждам на летището, представяйки на паспортния контрол парче връв вместо документи за напускане на страната. На всичкото отгоре ми иззеха дори и това нещастно парченце.
Общо взето, делото ми е съшито с гнили конци. Но може би, даже най-вероятно, те и не разчитат сериозно да ме вкарат в затвора. Просто имат нужда да спечелят време. Изглежда, наистина сме на прав път, щом и руснаци, и американци полагат толкова усилия да ми обяснят, че не трябва да се занимавам с този случай.
Разбрах, че трябва да поспя поне малко, защото утрешният ден при всички положения щеше да е тежък. Или ще ми се наложи да отговарям на въпросите на следователя, или Меркулов ще ме измъкне от тук и ще трябва да работя.
Вече заспивайки, си помислих — трябва по-скоро да се добера до родното градче на Кларк, иначе при пристигането си ще заваря само покойници. Които, както е известно, умеят добре да пазят най-тайните тайни.