— Тогава двамата с тебе ей сега ще закусим някъде на открито. И аз не успях да подложа нищо. Ходих тука да освобождавам един. Вася! — обърна се тя към шофьора. — Къде може човек да хапне наблизо?
— На Чистите езера има едно кафене на улицата. Сещате ли се, където преди беше индийският ресторант? Точно до него.
— Ами карай натам.
— Тъй вярно — откликна Вася.
Точно пресичахме „Садовое Кольцо“.
Кафенето се оказа не толкова кафене, колкото просто будка с три бели пластмасови масички до нея. Но затова пък нямаше нито един човек, а продаваха разкошни, горещи и ароматни немски наденички с люта горчица. Кафето също беше горещо и гъсто.
След като Александра Ивановна надникна през прозорчето на будката и нареди да ни приготвят две порции наденички, а към кафето да ни донесат коняче, седнахме на едната маса под раирания платнен навес. След три минути от будката изскочи младеж с южен вид и усмихвайки се непрекъснато, постави всичко поръчано на масата.
Изглежда, му бяха направили непреодолимо впечатление полковнишките милиционерски пагони на Александра Ивановна. А също и милиционерският форд, качен на тротоара. Във форда дремеше Вася, който за разлика от нас вече беше закусвал.
— Виж какво, Сашок, иди днес в църквата и запали две свещички. За Костя Меркулови и най-вече за Сьома Мойсеев. Може да не е християнин, ама щеше да лежиш поне трийсет дена. Пък може би и повече. Ако той не беше прекарал цялата нощ в лабораторията. С две думи, доказа, че Саша Турецки не е очистил никого. Този, който е искал да те натопи и е убил горкото момиче, е действал прекалено грубо.
Седях на масата и внимателно разглеждайки равната му матова повърхност, разрязвах твърдата сочна наденичка. Романова грижовно наблюдаваше действията ми.
— Как се чувстваш? Коняче ще пийнеш ли?
— Непременно. Надявам се, че не е отровен — неловко се пошегувах.
— Е, ако са го отровили, тая будка ще я сравня със земята. — Тя направи страшна физиономия.
Чукнахме се с пластмасовите чашки.
— За наше здраве! — напъти употребата на живителната напитка Александра Ивановна.
Чувствах как конякът се стича по отровените ми жили, възстановявайки живота в тях. Божествената топлина се разливаше вътре в мен, главата ми се проясняваше. Като гледах огрения от слънцето булевард, младите майки с ярки цветни колички, младите момичета, забързани по своите си работи, ми беше трудно да си представя, че съм прекарал нощта в единична килия.
Александра Ивановна викна направо от масата на собственика на будката да повтори конячето. Той бързо донесе две нови чашки.
— С две думи, сипали са ви някакво силно приспивателно с халюциногенни свойства. С такава доза може да се приспи цяло стадо коне. Парчето връв, което е трябвало да служи за главно веществено доказателство, е отрязано от двете си страни с остър нож. Какъвто между другото не беше намерен нито у теб, нито някъде в стаята. А връвта, с която са удушили момичето, е била просто откъсната. Но всички тези хилави доводи нямаше да ти помогнат много сами по себе си.
— Още нещо ли има?
— Има! Медицинската експертиза потвърди логическите изводи на Мойсеев. Той все пак е виртуоз! Семьон Семьонич както винаги беше безупречен. Убиецът се оказа левак.
Да не би Норман Кларк да е излязъл от гроба, за да запази тайната на дневника, помислих си аз. Той също беше левак. Но не вярвах в привидения, а Кларк беше мъртъв достатъчно отдавна и при това стопроцентово.
— Толкова ли не са могли да намерят десняк?
— Може би просто не са имали време. Изобщо целият този спектакъл повече мяза на бездарна импровизация, отколкото на щателно планирана акция.
— Добре, значи с мен всичко е ясно — обречено казах аз.
— Не, Сашок, още не. Очаква те още една неприятна новина. Във вилата на Филин всичко е чисто и благородно като в пансион. Там, разбира се, има картини. Но са малко и акуратно си висят по стените, а не са подредени в редици. И не изобразяват това, което ни интересува. Той има само някакви съвременни мазаници. С момчетата ходиха експерти.
— Къде са се дянали? Видях ги със собствените си очи… Възможно ли е охраната ни да ги е изтървала?
— Изхвърляш се, Сашок. Картините не са копче да си ги изнесеш в джоба. Нещо си се объркал.
— Не може да съм се объркал!
— Фактите са налице. Добре де, успокой се. Ще се проточи. Филин наистина обеща да надраска жалба, правеше се на света вода ненапита. Но ако се връзваш на всеки… Пък и да напише, няма да ни е за първи път, нали? Ще се оправим. Е, ще получиш мъмрене, строго при това. Така че излиза — ще трябва отначало да търсим картините.