— Ще ги намерим — казах мрачно.
Въпреки че изобщо не бях уверен в това.
— Ооо — проточи с разбиране Романова, — нещо се вкисваш. Ей, още коняк — викна тя към будката.
Изглежда, че след изпития коняк Александра Ивановна бе обзета от лирично настроение.
— Ех, Сашок, колко пъти ми се е искало да пратя целия скапан МУР по дяволите! Та аз съм обикновена жена… Какво като имам полковнишки пагони на раменете? Жената си е жена. Слаба и беззащитна…
— Хайде, хайде! Тоест не в смисъл че не си жена, ама не си чак толкова слаба и чак толкова беззащитна. Колко ще изкараш от десет с „Макаров“?
— Е, десет или девет и половина, и какво от това? Майка ми затова ли ме е раждала, да гърмя с патлак по мъжете? Аз мъжете ги обичам. И ми е жал за тях. Дори за нашите клиенти.
— Да бе, да, жал ти е! Виждал съм ги твоите пациенти… И не си ли ти тази, за която се говори, че си отпуска ръцете?
— Злите езици ме клеветят, Саша — кокетно проточи Романова, — въпреки че понякога си заслужава. По-рано беше по-лесно. Клиентите ни бяха ясни. Убиецът беше убиец. Изнасилвачът — изнасилвач. Крадецът — крадец. А сега не можеш да разбереш кой е бизнесмен, кой банкер, а кой чист бандит. Направо коктейл. Идват ми на разпит с мерцедеси и кадилаци.
— Хайде, хайде, и ти се возиш в бял форд като пет пари в кесия.
— Да, ама аз съм началник. Полага ми се по щат. Ех, Сашок, ако знаеш в последно време колко са ми предлагали! Какви ти мерцедеси! Замък сигурно бих могла да си построя. От чисто злато.
— И за какво ти е?
— И аз това викам — за какво й е на мечката колело? И така ми е добре.
Романова си допи коняка и каза:
— Виж какво, гълъбче. Скочи до някоя празна къща. Бих ти дала моите ключове, ама ми е пълна кутийката. Звънни на някой от своите, някой от работата, трябва да дойдеш на себе си. Да си вземеш душ, да си вчешеш мислите. Гледам те, като таралеж си, даже от ушите ти стърчат бодли. Като дойдеш на себе си — веднага тичай при Меркулов. Разбрахме ли се?
— Трябва да помисля… — Вече знаех на кого ще се обадя.
— Добре, мисли бързо, можеш да се обадиш от колата. После ще те хвърля където трябва.
— Благодаря, Шура — казах с чувство и отидох да се обаждам.
Деликатният Вася излезе от колата, предоставяйки ми възможността да говоря насаме.
Верочка ме разбра от две думи й само попита къде да се срещнем.
— Излез на булевард „Страстни“ в този край, който е по-близо до Пушкин, близо до „Тверска“. Ще съм с бял форд — гордо казах аз. — Колко минути ти трябват, за да дойдеш? С Александра Ивановна сме на две крачки. Само да не си помислиш нещо…
— Нищо не си мисля, Александър Борисович. Ще дойда след десет минути.
Имаше още време до срещата и решихме да запалим по цигара. Романова каза замечтано, майсторски пускайки колелца дим в небето:
— Ех, Сашок, някой път и ние ще си починем.
— Дори насън не виждаме покой — отвърнах й с цитат, разглеждайки със завист димните й колелца.
Те бяха равни, кръгли и ловко се нанизваха едно в друго.
Когато пристигнахме, Верочка вече ни чакаше на уговореното място.
— Нещо хич не изглеждате добре, Александър Борисович — каза ми Верочка вместо поздрав.
— Ох, Вера Игоревна, права сте. — Виновно сведох глава.
— С две думи, Александър Борисович — Верочка взе инициативата в свои ръце, — този жълтият ключ е от горната брава, а този сивият — от долната. Когато излизате, заключвайте само долу два пъти. Горната се затваря сама…
— Ясно — започнах аз, но тя ме прекъсна.
Отстрани човек можеше да си помисли, че аз съм подчиненият, а тя — началникът. В житейските дела жените някак винаги умеят да поемат инициативата.
— В голямата стая отдясно ще видите гардероба. Отваряте дясната врата — на втория рафт отгоре са чистите кърпи. Всичко друго е в банята. В кухнята ще се оправите сам. Чаят и кафето са върху бялото шкафче. В хладилника има много вкусна салата, плодова. Обичате ли?
— Обожавам — отвърнах искрено, въпреки че нямах много ясна представа за какво става дума.
— Да, в хладилника има и бутилка водка на вратичката, а в бялото шкафче, върху което са чаят и кафето, има коняк. Хубав е между другото, арменски. От старите таткови запаси. Не се стеснявайте. А в стаята в бюфета има и вино.