От арменските си предци Серьога бе наследил само фамилията. Нито скулестото лице, нито най-обикновеният руски широк нос, нито светлопшеничните вежди и мустаци не напомняха за южната родина на прадядо му. За арменския език и азбука той знаеше не повече от мен.
Затова пък много обичаше да казва в моментите на най-висок бирен ентусиазъм: „Ние, арменците, сме пламенен народ.“ И сините му очи наистина се разгаряха с невероятен южен пламък.
— Хей-брей! Кого виждам! Та това е Саня! — ревна Полуян през цялата работилница.
Каква ти маскировка — възгласите на Серьога се разнесоха звънко не само в работното помещение, но и в приемната и дори, струва ми се, и на улицата. Притиснах пръст към устните си. Серьога веднага ме разбра и ме повика с пръст навътре в работилницата.
— С колата ли си? — веднага хванах бика за рогата.
— Саня, обиждаш ме, кога не съм бил? Работи като часовник.
— Кога ще можеш да се освободиш?
— Ако трябва веднага. Мъртъв сезон. Колян ще изкара до вечерта без мен. А какво се е случило? Къде да те закарам? Или да ти помогна с нещо?
— Да ми помогнеш. И да ме закараш. Ще разбием една вила.
Усмихнах се, за да не изплаша прекалено Серьога. Но говорех чистата истина. Истината и само истината.
Серьога се разтопи в невероятно широка и щастлива усмивка.
— Ще плащаш в бира. А чия е вилата?
— На един политически наблюдател.
— Обичам политическите наблюдатели — с искрено и дълбоко чувство каза Полуян. — А случайно да знаеш какви са бравите?
— На предния вход, струва ми се, са две обикновени. А на задния — просто някаква с голям ключ. Мисля, че основните трудности ще са вътре. Въпреки че и отвън също. Има охрана. Веднъж вече си изпросих удар по тиквата. Но това не е основният проблем, пазачът обхожда близките пет-шест вили, така че ще имаме петнайсетина минути на разположение.
— Е, за петнайсет минути ще ти отворя всеки банков сейф като консервна кутия, да не говорим за вила. Е, за сейфа се изхвърлих, разбира се, но за вилата гарантирам. Ще я отворим като шише с рициново масло в аптеката. — Серьога вдигна ръка в клетвено обещание.
След няколко минути беше вкарал колата си в двора. Седнах на задната седалка толкова ниско, че да не се виждам много отстрани. Страхувам се, че в този момент много приличах на щраус. След като не виждах отражението си в огледалото на шофьора, се надявах че и никой друг няма да ме види. Серьога май хареса хитростите ми.
— Саня, най-добре легни между седалките. Тогава вече със сигурност никой няма да те види. Само че е малко мръсничко. Не, чуй само как работи! Направо като часовник! Сам съм прегледал двигателя до последното винтче.
Най-после седнах като хората.
— Да, двигателя ти си го бива…
— Слушай, Саня, докарай ми някой път твоята. Двамата с тебе ще направим всичко за един ден. Ще стане не кола, ами самолет. Става ли?
— Става. В бира ли плащам?
— Естествено!
Вече се движехме по „Рубльовка“.
— Слушай, Саня! — Серьога говореше уж весело, но в същото време съвсем сериозно. — Доколкото разбирам, нямаш разрешение?
— Не — честно отвърнах аз.
— Ами ако ни изловят?
— Цялата отговорност поемам аз. Освен това защо трябва да ни изловят?
— Абе малко ли…
— Спокойно, Серьога. — Потупах го по рамото.
Естествено, давах си сметка, че леко го излагам на риск. Даже не леко. Но нямах друг изход. От друга страна, естествено ще мога да го измъкна в случай, че стане нещо. Просто такъв случай не трябва да има. Въобще.
Разчитах, че в разгара на работния, макар и летен ден на вилата не трябва да има никой. По оперативни данни жената на Филин беше на курорт в Гърция, а самият Филин по това време обикновено беше в Москва и се връщаше на вилата не по-рано от седем-осем вечерта, а понякога и само през почивните дни.
Оставихме колата на банкета преди завоя за Жуковка. По-нататък пътят ни далеч не водеше към поста, а към оградата, която не беше никак висока.
Селото изглеждаше почти мъртво. Народът се спасяваше от жегата или на реката, или по прохладните домове. Минахме покрай мястото, на което се намираше вила номер шестнайсет. Тази вила и четирите съседни бяха някак встрани от останалите. Създаваше се съвсем определеното впечатление, особено като се вземе предвид сходството в архитектурния им облик, че са строени едновременно и най-вероятно за една организация. Този факт се потвърждаваше и от това, че именно около тази група вили се разхождаше допълнителен пазач, въоръжен минимум с гумена палка.