При спомена за действието на това оръжие машинално потърках тила си.
Но сега пазачът не се виждаше никъде. И помен нямаше от него. Очевидно застъпва на работа само по тъмно. Този приятен факт ни беше само от полза — планирахме да завършим незаконните си действия още преди настъпването на тъмнината.
Разбира се, по принцип това е неприятна работа — да разбиваш чужда вила. Колкото и да са благородни целите, които го оправдават. Но какво друго ми оставаше?
Угризенията са си угризения, но се налагаше да влезем.
Серьога каза, че е по-добре да влезем отзад.
Измъквайки от вътрешния джоб на дънковото си яке хитро приспособление, състоящо се от стоманена тел, сплескана накрая и някакви допълнително запоени към нея щифтчета, той почовърка с него в ключалката. Нещо щракна, изскърца и вратата се отвори.
Веднага зад нея имаше втора врата, с която, независимо от новия вид на бравата, Серьога се справи още по-бързо. Оказахме се в просторната кухня.
Веднага си сложих ръкавиците и измъкнах фенера.
Какво исках да открия в крайна сметка? Още повече след като нашите момчета направиха обиск? Но картините не са игли, а вилата на Филин не е купа сено. Не стига че със собствените си очи видях този нещастен Кандински, усещах, че тук се крие някаква тайна. Много вероятно на вилата да имаше скривалище, прекалено добре замаскирано, за да бъде открито при обикновен обиск.
Кухнята се оказа чиста по отношение на скривалища. Най-тайнственият и зловещ предмет в нея беше просто устроената мишеловка със смазана мъртва мишка.
Следваща поред бе гостната. На стените наистина висяха картини. Но явно не по нашата част. Очевидно именно в тях експертът изкуствовед бе разпознал произведенията на съвременния ъндърграунд.
Прозорците бяха закрити с капаци от външната страна, така че спокойно можех да светна фенера. Все пак не рискувах да запаля лампата. Вдигах всяко платно поред и внимателно оглеждах светлите тапети в търсене на поне някакво несъответствие. Всичко беше наред. Под съвременните московски авангардисти тапетите бяха леко избелели, но абсолютно девствени.
Наврях нос в камината и разрових пепелта с ръжена. Е бива ли! Никакви шифровани документи, никакви тайни знаци! А ти какво очакваше, Турецки, ехидно се осведоми вътрешният ми глас. Мечтаеше да засечеш на вилата на Филин таен бapдaκ? Или склад за оръжие?
Вече смятах да се отправя на втория етаж, честно казано само за да ми е чиста съвестта, но Серьога беше заседнал до камината. Той съсредоточено човъркаше с пръст кахлените плочки, с които бе облицована.
— Ега ти! Саня, погледни само!
Той държеше в ръце плочка с изображение на бригантина, а на мястото, на което току-що беше плочката, зееше дълбока дупка. Още не успях да съобразя какво става, когато Серьога пъхна ръка в дупката.
Нещо изщрака като при отварянето на брава.
— Гледай, гледай — обърна се към мен Серьога.
Очите му светеха като на Аладин от приказката. Той измъкна ръката си от отверстието и натисна с рамо дясната страна на камината. Разнесе се скърцане и камината бавно се отмести встрани…
Стояхме пред съвсем истински подземен проход. Кой би си помислил, че такова нещо може да се случи наяве?
Надолу водеха много стръмни стъпала. Слязохме по тях. Първо аз. После шашнатият Серьога. А и имаше от какво да се шашне човек. Даже аз в професията си на следовател съм се срещал изключително рядко с подземни ходове. Да не говорим за майстора от обикновена шлосерска работилница!
Впрочем подземният проход се оказа доста прозаичен. Никакви ковани сандъци със съкровища, никакви мъртви рицари в железни доспехи. Просто бетонна кутия с врата в стената.
Не открихме дори и един мизерен череп.
А с вратата в стената Серьога се справи също толкова виртуозно и бързо, колкото и с предишните. Доколкото можех да се ориентирам, тесният бетонен коридор водеше към най-близката до оградата вила. Номер двайсет и едно. Целият подземен проход беше дълъг шейсет-седемдесет метра. Свършваше със същата врата като тази, с която започваше.
В подземието беше прашно и задушно. Светлината на фенерчето ми като че ли намаля в спарения въздух на бетонния проход. Виждаше се, че проходът е използван рядко, но все пак е използван.