Айзенхауер и имащият голямо влияние върху него държавен секретар Джон Фостър Дълес, чийто по-известен брат Алън Уелш Дълес заема по същото време длъжността на директор на ЦРУ смятат, че само „сдържането“ не е достатъчно, за да бъде спряна съветската експанзия. Необходимо е да се провежда активна и решителна политика за освобождаването на народите от комунистическия гнет.
В рамките на тези благи идеи обаче не е предприето нищо сериозно. Което се проявява на първо място по време на унгарските събития през 1956 година, когато съветските войски смазват демократичното движение. Съединените щати са принудени да отстъпят и да се ограничат само с риторични декларации.
Именно тогава Айзенхауер успява да се реваншира в тенисните сражения срещу непобедимия преди Норман Кларк.
И все пак, особено през втората половина на президентството си, Айзенхауер увеличава въоръжените сили на САЩ много внимателно. Той отказва да разглежда сериозно въпроса за използването на ядрено оръжие в Индокитай, откъдето виетнамците изгонват французите, а също и на Тайван, където Съединените щати според договора са длъжни да защитават режима на Чан Кайши от нападение на комунистически Китай.
Той възразява и срещу употребата на сила в Близкия изток, когато британските и френските войски окупират Суецкия канал, а Израел нахлува на Синайския полуостров, след като Египет национализира канала през 1956 година. Под натиска на САЩ Франция, Великобритания и Израел са принудени да изтеглят войските си от египетска територия.
Впрочем тук трябва да се има предвид и намесата на Съветския съюз, който обещава на Египет военна помощ в случай на интервенция. През тази година за пръв път след края на Втората световна война светът се оказва на ръба на катастрофа.
Специален посланик на президента Айзенхауер в зоната на конфликта, курсиращ между Кайро, Тел Авив и Вашингтон, е същият този Норман Кларк.
Покрай държавните дела Норман Кларк никога не забравя и собствения си бизнес. В основата на успеха му лежат много прости и едновременно с това действително гениални идеи. Издаването на научна литература и тясно специализирани списания се оказва повече от печеливш ход.
Особен интерес по света предизвикват трудовете на немските учени, издадени преди четиридесет и пета година. С много от тези учени Кларк се познава лично от времето на службата си в Германия, така че за него не представлява трудност да получи авторските права на сравнително ниска цена. В издаването на преводни немски научни трудове той на практика става монополист.
В същото време Кларк развива бурна дейност за получаването на авторските права за издаването на научни трудове и в други страни по света. Той кани учени от целия свят за редактори и съветници в замислените от него списания, чийто брой непрекъснато расте.
Тогава той за пръв път посещава Съветския съюз в състава на търговска делегация. Една от задачите й била да организира взаимен обмен на научни и технически публикации между Изтока и Запада. Делегацията била приета от Хрушчов. На тази среща Кларк се опитал да убеди Хрушчов, че Съветският съюз е длъжен да плаща на издателите и авторите за препечатваните книги.
Хрушчов се учудил — защо трябва да се плаща за нещо, което може да се вземе даром. Тогава Кларк му обещал да препечатва също безплатно научните трудове на съветските учени. Тази препирня, която между другото се води на руски, завършва с това, че Кларк отнася със себе си от Москва правата за издаването на най-значителните трудове на съветската Академия на науките.
Нещо повече, по време на знаменитото посещение на Хрушчов и след него Кларк получава изключителните права за отразяването на подробностите на това посещение. За неговите журналисти руснаците дават подробни и доста откровени интервюта. Кларк е издател и на всички съветски материали, посветени на това посещение, а също и на съчиненията на самия Никита Сергеевич Хрушчов в Америка.
Оттогава тръгва традицията трудовете на съветските генерални секретари да се издават от Кларк. Той установява сериозни делови отношения и с ГДР и Китай.
С Китай и Съветския съюз е свързана една история, която Кларк смятал за много забавна и обичал да я повтаря често впоследствие.
Тогава било доста сложно да се озове човек в Китай. Първо трябвало да лети със самолет до Хонконг, а после с влак до Пекин. Във всяко купе на този влак имало неизключващи се високоговорители, непрекъснато излъчващи някаква комунистическа пропаганда на китайски език. Кларк просто изтръгнал говорителя в купето си. Но го заплашили, че ще го свалят от влака. Наложило се да изчака, докато поставят високоговорителя на място. Влакът не тръгнал преди това.