Намерението на Кенеди да провежда твърд курс за подобряването на икономическото положение на всички американци не донася особено сериозни резултати, а либералната му политика се натъква на сериозното недоверие на деловите кръгове.
Едновременно с това силно се изострят отношенията с комунистическите страни.
Тогава Съветският съюз разполага в Куба балистични ракети със среден обсег на действие. По това време почти всеки ден се провеждат съвещания на специалния комитет на Съвета по националната сигурност, на които се разработват планове за твърди мерки по отношение на Куба. Едва през последния етап по настояване на Робърт Макнамара и министъра на правосъдието Робърт Кенеди в състава на специалния комитет е включен Норман Кларк, към когото Джон Кенеди не изпитва много добри чувства поради простата причина, че на изборите той подкрепя неговия съперник Ричард Никсън.
Твърдата позиция на Кларк и някои други трезви политици до голяма степен допринася за разрешаването на Карибската криза не чрез термоядрена война, а със средствата на дипломацията. Позицията на Кларк подкрепя и вицепрезидентът Линдън Джонсън, който се нагърбва с управлението на държавата след трагичната гибел на президента Кенеди.
В качеството си на президент Джонсън се оказва способен да осъществи редица мерки, започнати от неговия предшественик, който не успява да ги доведе докрай. Джонсън среща много по-малка съпротива в законодателните органи от Кенеди. Той предлага на американския народ програмата си за реформи, наречена „великото общество“. Тази програма се отразява широко в средствата за масова информация, обяснява се и се довежда до съзнанието на всеки обикновен американец. Именно тази мощна подкрепа, от страна на пресата позволява на Джонсън да спечели президентските избори през 1964 година.
През тези години Норман Кларк преживява голям подем. В самото начало на шейсетте той губи за кратко контрола над своята „Кларк Къмпани“, която е на крачка от разорението и едва не е продадена. В годините на президентството на Джонсън Кларк не само си връща властта над любимата си рожба, но и поставя стабилна основа на комуникационната си империя, обхванала целия свят.
Спортната форма на Норман Кларк е на небивала висота тогава. Понякога му се удава да печели тенис мачове дори и срещу бивши професионалисти.
10.
Зная едно от имената
5 август 1994 година
Естествено, пристигнах пред новата сграда на института „Склифософски“ извън приемното време. Но какво да се прави — нямах друга възможност, така че ми се наложи да извадя служебното си удостоверение, което предпочитам да не правя, без да е изрично необходимо. В дадената ситуация изобщо не можех да мина без него. Показах удостоверението си не на класическата кротка бабичка от близкото минало, а на двама здравеняци в петниста защитна униформа. Те го разгледаха с опитно око и уважително ми разрешиха да мина.
Много добре разбирам администрацията на болницата. Не им стигат единичните идиоти, наяли се с таблетки или наркотици и устройващи нападения в търсене на нови, ами се появиха и всякакви бандити, които държат да счупят главата на лекарите за това, че не са успели да върнат на белия свят някой застрелян или, обратното, че все пак са върнали някой неугоден към живота.
Освен това съвсем наскоро имаше няколко случая, когато доубиваха ранените направо в болничната стая. Без да се отделят от леглото, така да се каже.
За щастие пред стаята, където според моите сведения лежеше Грязнов, се разхождаше съвсем истински милиционер със съвсем истински автомат. На него вече без угризения на съвестта му показах картата си. Но отначало не влязох в стаята, а попитах сержанта къде да намеря дежурния лекар.
— Ще се качите на горния етаж, ето там е стълбата, нали виждате, точно след шкафа?
Кимнах. В кабинета на дежурния лекар видях млада симпатична девойка.
— Извинете, къде бих могъл да намеря дежурния лекар? — попитах я изключително учтиво.
— Всъщност той е пред вас. А какво ви интересува, младежо? И как влязохте тук? И защо сте без престилка?
Симпатичната девойка не стига че се оказа лекар, ами и строг на всичкото отгоре. От изненада се смутих и вероятно дори се изчервих.
— Виждате ли, аз всъщност съм от прокуратурата. Генералната. Следовател. Специален. — Абе защо изведнъж проговорих в телеграфен стил? — Александър Борисович Турецки.