— Добре, Слава, оправяй се бързо, а аз трябва да бягам в прокуратурата. Дългът зове, братле.
— До скоро! — Грязнов пак нареждаше шашките на дъската, готвейки се за нова неизбежна победа.
В кабинета ми, както винаги на компютъра, седеше Серьожа Ломанов. Но този път не разсъбличаше жени и не воюваше с Украйна, а внимателно, сектор по сектор изучаваше компютърната карта на Ню Йорк. И явно пренасяше данните във вече съвсем персоналния си компютър, тоест просто ги запомняше.
Освен всичко друго на бюрото му лежаха няколко справочника и пътеводителя за Америка. Един от тях дори беше на руски. Оказа се, че е издаден не в Русия, а именно в Щатите. Значи вече работят специално за нас. Дреболия, но е приятно.
— Всичките ни документи и визи вече са готови — каза Ломанов, откъсвайки се от плана за секунда. — Между другото обадих се на един приятел, той живее в Куинс, да ни посрещне. Ще можем и да пренощуваме у тях. Защо да харчим пари за хотел? Може да са служебни, ама не са излишни.
— Е, добре — казах аз.
И ние се задълбочихме в бумагите, приготвени от Серьожа. Предстоеше ни да разработим плана на действията си. Решихме за всеки случай да не се обаждаме на Нанси Спиър от Москва. Ще се появим на живо. Честно казано, нямах никакво желание да забърквам Нанси в нашите работи, но едва ли ще успеем да се справим без нейната помощ.
Обадих се на Меркулов, но него го нямаше. Валерия Петровна ми съобщи, че той ще дойде направо на летището, за да ни изпрати. Жизнерадостният глас на Меркуловата секретарка предвещаваше лятно време.
— Онази рижа кука още ли е жива? — попита Андрей Леонидович Буцков, галейки черната Клеопатра, разположила се на коленете му.
Луиза седеше на масата и с огромен интерес душеше телефона.
— За съжаление, да, Андрей Леонидович. Намира се в института „Склифософски“, новата сграда, третия етаж. Стая номер трийсет и две. Раната му не е много тежка. След няколко дни ще го пуснат вкъщи. Охранява го един милиционер, въоръжен с автомат. Плюс охраната на болницата, но това са дреболии. — Степашин докладваше, без да поглежда в деловата си папка.
— Третият етаж, казваш?
— Да, третият, прозорецът гледа към двора на болницата.
— Необходимо е да бъде изпратен на гробищата, а не вкъщи — каза Буцков, галейки с особена нежност копринения черен гръб на котката. — Дори съм готов да отделя специална графа за разходи за поддържането на гроба му в образцов ред. А и да финансирам погребението. За сметка на фонда естествено.
— Да, изпращането на човек в последния му път е нещо свято — съгласи се Степашин, скромно свеждайки очи.
И двамата високо ценяха черния хумор не само в добрите криминални романи, но и в ежедневието. Той, хуморът, силно украсява това всекидневие.
Рижата Луиза остави телефона и се прехвърли на огрения от лятното слънце перваз. На ярката светлина мустаците й изглеждаха седефени. Андрей Леонидович я погледна топло и се върна към работата:
— Какво става с новите договори?
— Засега всичко е наред. Последните предложения не срещнаха никаква съпротива. Според пресмятанията на нашите икономисти контролираме между петнайсет и двайсет процента от недържавната търговия с нефт и нефтопродукти, които преминават през Москва.
— Това наистина е приятна новина. Но засега е доста скромно. Бих искал не по-малко от трийсет и три. Тогава ще можем съвсем цивилизовано да диктуваме условията и цените си.
— Ще ги достигнем, Андрей Леонидович. Всичко е в нашите ръце.
— Какво става с Прибалтика?
— Сега имаме много добре организиран канал през Нарва. Предлагам пратките оттам изобщо да не идват в Москва. Можем бързо, да подготвим база за прехвърляне на товарите във Воронеж. Хем е по-близо до мястото на доставка, хем е по-спокойно. А щетите от онази задържана пратка вече са покрити.
— Похвално. Но няма да им изказваме благодарност. Иначе ще се разглезят. Така. Дай сега най-неприятното.
Клеопатра като че ли почувства напрежението на стопанина си, протегна се и скочи на пода.
Степашин въздъхна дълбоко и отвори деловата си папка. Но говореше пак, без да гледа в нея.
— Загубихме Свен. Прибрани са четирима. Гномът, Къртицата, Люсик и Плешивия.
— Знам — отривисто каза Буцков. — По-добре ми кажи, как се държат на следствието?