— Има една работа за тебе, подхвърлена от стария ти московски приятел. — Филдинг го произнесе с такъв тон, като че ли се готвеше да съобщи за голяма парична премия, която е трябвало да дадат за Коледа, но кой знае защо ще я връчат още през август.
— Стивън Броуди ли се е активизирал? Какво има този път? Поредните московски мафиоти се готвят да ни посетят — по-скоро каза, отколкото попита Робърт.
Уентуърд се славеше в отдела с пророческите си способности да отгатва същността на предстоящите задачи.
— Не, този път не позна. Съвсем официални лица. Двама следователи от руската прокуратура. — Филдинг се приближи до прозореца и замислено заразглежда до болка познатия пейзаж, представляващ живописната, обрасла с дървета долина на Потомак.
— И с какво можем да им помогнем? — Уентуърд разбра, че не става дума за нещо тривиално.
— Знаеш ли — запъна се Филдинг, — в дадения случай трябва по-скоро да им попречим. Тоест не кой знае колко да им попречим, а по-скоро да се погрижим да не си врат носа където не им е работа. Изглежда, и без това са надушили доста за Норман Кларк.
— Норман Кларк? Старецът май и в гроба не дава мира на никого! — Робърт като че ли беше искрено възмутен от тази въпиеща безцеремонност от страна на мъртвия Кларк.
— Извика ме главният. Много ясно ми даде да разбера, че един провал с Еймс е повече от достатъчен за ведомството ни. — Не може да се каже, че Уилям Филдинг се беше затъжил особено, но и определено не изглеждаше весел.
Нямаше нужда да се напомня на Уентуърд, че ръководството на ЦРУ и досега изтръпваше само като се сетеше за Олдридж Еймс и жена му. През февруари кадровият сътрудник на ЦРУ и неговата съпруга бяха арестувани по обвинение в шпионаж в полза на Москва. Както писаха вестниците, разобличаването на Еймс, осъден на доживотен затвор, се отрази тежко на ЦРУ. В този смисъл арестът му се превърна в сигурно най-успешната акция на шпионина за чест и слава на руското разузнаване.
Тогава, през февруари, американците предложиха на Службата за външно разузнаване на Русия „доброволно“ да отзове сътрудниците от вашингтонската резидентура, на което руската страна отвърна с отказ. Без много да му мислят, американците обявиха за персона нон грата официалния представител на СВР във Вашингтон Александър Лисенко. В края на февруари като ответна мярка на съветника на посолството на САЩ в Москва Джеймс Морис бе предложено да напусне страната. Руснаците като че ли не знаеха, че главният представител на ЦРУ в американското посолство в Москва изобщо не беше Морис, а Стивън Броуди.
Но най-важното беше това, че скандалът съвпадна с оставката на директора на Федералната служба за контраразузнаване Голушко. И то след като директорът на СВР Евгений Маков не изпадна в немилост. А кой друг, ако не той трябваше да отговаря за провала на Еймс.
Изглежда, руснаците бяха започнали някаква свръхсложна игра.
Колкото до Норман Кларк, както Робърт Уентуърд много добре знаеше, той беше един от най-старите сътрудници на Централното разузнавателно управление, осъществявал най-трудните контакти и реализирал най-фантастичните проекти.
А загина в руски териториални води при загадъчни дори за ЦРУ обстоятелства.
Руснаците несъмнено също знаеха за връзките на Кларк с ЦРУ, но най-вероятно се опитваха да изровят нещо за действията на Кларк в съвсем последно време. Ако наистина научат нещо и са в състояние да предявят доказателства, те ще имат съвсем законен повод да шантажират американците с възможността за изгонване от Москва на почти половината американско посолство.
Разбира се, от своя страна американците няма да им останат длъжни. Ще бъдат изгонени също толкова руснаци. Но президентът Клинтън няма да прости втори, заплашващ да стане още по-грандиозен скандал на директора на ЦРУ Джеймс Улси, чиято кариера и без това висеше на косъм. А след главата на Улси ще хвръкнат и други, много симпатични във всички отношения. Например главата на Филдинг.
— Разбираш ли, Робърт, тук вече става дума за възможен крах на цялото ни управление. Знаеш какви сили се опълчиха срещу нас в Конгреса, А ако веднъж ни отрежат дотациите, после втори път… С две думи, финита ла комедия. Тези идиоти в Конгреса не разбират, че разузнаването е нужно винаги, независимо от състоянието на света в този конкретен момент. Цялата ни резидентура е създавана с десетилетия!
Филдинг удари с длан по масата, като че ли размазвайки с този жест наглите малоумници от Конгреса.