Така че при всички положения американският закон е на наша страна. Поне засега. До време, както се казва. Трябваше да изчезваме.
— Е, Александър Борисович, летим ли? — кой знае защо на английски се осведоми Ломанов.
— Летим, летим, Серьожа. Само че остави това „Александър Борисович“ най-после. Ще си изкълчиш езика. Просто Саша. И на ти.
— Готово.
Чукнахме се и изпихме по глътка водка на един дъх. Предстоеше ни дълъг полет, но към къщи. Така че имахме законното право не само да пийнем, но дори да се напием. Ако искаме. Искахме.
3.
Край на каноничната биография
Втората половина на шейсетте, началото на седемдесетте още дълго ще се свързват от историците с войната във Виетнам, която струваше изключително скъпо на Америка във всяко едно отношение.
Мощното студентско движение против войната, към което се присъединяват много други граждани, се излива в мощни антивоенни демонстрации. Общата численост на участващите в тях в редица градове на Америка, например на 24 април 1969 година, надхвърля един милион души. Тези демонстрации се предават на живо по телевизията. Двете телевизионни компании, принадлежащи на Кларк, отделят по това време според изчисленията на експерти до една трета от скъпото ефирно време на проблемите на войната във Виетнам. Много от кореспондентите на тези телевизионни компании и на вестниците и списанията предават и печатат смразяващи кръвта репортажи от местата на бойните действия.
Но Кларк нямаше да е Кларк, ако не беше използвал всичко това и за получаването на колосални печалби. Цената на рекламното време в тези репортажи и програми нараства до два пъти от обикновената.
Републиканецът Ричард Никсън спечелва изборите едва ли не на първо място, защото осъзнава необходимостта САЩ да излезе от войната.
Но само на пръв поглед изглежда, че войната може да се спре за пет минути. Затова Никсън е принуден да лавира между обществените настроения и държавните интереси.
Както е известно, Норман Кларк поддържа кандидатурата на Никсън още по време на предизборната кампания от шейсета година, когато побеждава Джон Кенеди. Този път Никсън спечелва победа без особени затруднения. Не на последно място той дължи триумфа си на информационната империя на Кларк.
Но в един момент политическите амбиции на Никсън преминават всякакви разумни граници. Предишните му поддръжници се отдръпват от него. По-късно, след оставката на Никсън, Норман Кларк съвсем недвусмислено заявява в едно интервю, че Никсън е подценил значението на пресата и затова е изгорял. Това трябва да се разбира в смисъл, че Никсън е подценил лично Норман Кларк, охладнявайки към него и полезните му съвети.
Но дори „охладнявайки“ към съветите на Кларк, Никсън тъй или иначе е принуден да продължава мирната политика в отношенията с комунистическите страни, която започва, ръководейки се до голяма степен от препоръките на Кларк и използвайки личните връзки на последния с най-видните комунистически дейци.
Най-успешно е сближаването със Съветския съюз, което впоследствие получава названието „отслабване на международното напрежение“. Между другото тази формула, обиколила целия свят, се появява за пръв път във вестник „Дейли Ривю“. През май 1972 година Никсън пристига в Москва, където се провеждат няколко срещи между него и Леонид Брежнев, в хода на които е подписан договор за ограничаване на системите за противоракетна отбрана, за сътрудничество в космоса, а също така и за ограничаване на стратегическите и настъпателните оръжия.
През лятото на седемдесет и трета в САЩ пристига генералният секретар на ЦК на КПСС Леонид Илич Брежнев. Най-важният документ, подписан в хода на това посещение, е Договорът между СССР и САЩ за предотвратяването на ядрена война.
По време на последната визита на Никсън в Съветския съюз през юни — юли 1974 година също са подписани редица документи, но аналитиците отбелязват, че, първо, Никсън е посрещнат много по-хладно, отколкото преди и, второ, равнището на подписаните съглашения е много по-ниско.
Раздуханата от пресата афера „Уотъргейт“ довежда до разкриването на редица злоупотреби във висшите ешелони на властта. Камарата на представителите на Конгреса възбужда дело за импичмънт, но без да чака съда, Никсън подава оставка през 1974 година.