Но още десет месеца преди това преждевременна оставка е принуден да подаде вицепрезидентът Спиро Т. Агню, който е заплашен от открито съдебно разследване за укриване на данъци, корупция и всякакви други злоупотреби. Никсън все пак се съобразява със съвета на Норман Кларк и утвърждава на поста вицепрезидент Джералд Форд, който след оставката на Никсън става тридесет и осмият президент на САЩ.
За главна цел на президентството си Форд счита възстановяването на доверието на гражданите към правителството, силно разклатено от всички скандали, свързани с администрацията на Никсън. В същото време най-популярната песничка, която въртят по всички радиостанции и телевизионни програми и която пеят децата, тийнейджърите, възрастните и дори полицаите, е шлагерът със следния припев: „В нашия бял Бял дом живеят тлъсти сиви алчни мишки.“
Основната грешка на Форд, за която после го упреква Кларк, е официалното помилване на Никсън, което го спасява от съд и следствие.
Публиката жадува не само за хляб, но и за зрелища. И от страна на Форд е прекалено жестоко да лиши публиката от такова увлекателно представление, каквото е разправата с бивш президент. Тъй като нищо не е толкова привлекателно за тълпата, както публичното унижение на онзи, който съвсем наскоро е стоял на самия връх на обществената пирамида. Още повече че положението с „хляба“ е сложно. Именно при управлението на Джералд Форд Америка изживява най-големия спад в икономиката си след Голямата депресия.
Норман Кларк продължава благополучно да преминава от един президентски екип в друг, запазвайки всеки път полумитичната си длъжност на съветник по военните въпроси. Неговите хора, майстори на рекламата, работят с имиджа на кандидат-президентите и президентите, като не пренебрегват и обикновените сенатори и конгресмени. С присъствието на Кларк в Белия дом, също както с традиционния за всички образ на Дядо Коледа, от когото невинаги има полза, но със сигурност няма вреда, се примиряват както демократите, така и републиканците. И едните, и другите се обръщат към Кларк за препоръки и консултации.
По количеството и качеството на текстовете, публикувани във вестниците и списанията на Кларк, а също така и излъчени по телевизията и радиото, всеки педантичен аналитик би могъл с голяма доза вероятност да определи кой ще стане президент, а в промеждутъка между изборите — накъде ще се завърти за пореден път политическият вектор на намиращата се на власт президентска администрация.
Самият Кларк също след някоя игра на тенис изказва някои мисли, като често изобщо не ги облича във формата на съвети или препоръки. Той просто излага мислите си на глас. Нищо повече. Някои негови партньори просто си присвояват тези мисли. Други понякога признават чие е авторството.
Вече след оставката си Джими Картър признава в едно интервю пред вестник „Ню Йорк Таймс“, че именно по време на игра на тенис с Норман Кларк на двамата им идва мисълта, че на предстоящите президентски избори Картър трябва да нареди на екипа си да го нарича дори в официалните документи Джими, а не Джеймс Ърл. „Джими е нещо като личен приятел на всеки американец, а не солидният чичко Джеймс Ърл с чанта в ръце“ — обяснява Картър.
И все пак най-близкият приятел на Норман Кларк е Роналд Рейгън, с когото се познават още когато Рейгън за пръв път е избран за президент на Гилдията на киноактьорите. Не без помощта на Кларк през 1966 година Рейгън става губернатор на щата Калифорния.
Рейгън получава сред народа прозвището „Великият тв говорител“. Той блестящо говори по телевизията, олицетворявайки със самото си появяване на екрана оптимизма и великите достижения на американския народ, когото умее да възхвалява като никой друг. Когато започва да се занимава с политика, зрителите веднага си спомнят отдавнашните му предавания от петдесетте години, свързани в паметта на американците с ерата на разцвет и стабилност, когато страната е управлявана от обаятелния и популярен Дуайт Айзенхауер.
Роналд Рейгън призовава за съкращаването на социалните програми, много от които счита за спирачка за развитието на индивидуалните способности и предприемчивост. Ако човек може да живее от помощи, без да прави абсолютно нищо, това не е нормално. Помощи трябва да се дават само на тези, които не могат да работят.
Норман Кларк се придържа към абсолютно същия начин на мислене, което демонстрира на дело, отказвайки наследство на собствените си деца.
В областта на външната политика Рейгън твърдо се придържа към позициите на атлантизма. Всички мощности на информационната империя на Кларк оттогава са задействани за пропагандата на тези идеи. Това много силно се различава от предишните настроения на Кларк. Но хората до такава степен са свикнали с парадоксите му, че приемат новия прелом като нещо съвсем обикновено и в реда на нещата. Въпреки това тогава отношенията на Кларк със Съветския съюз и ръководителите му достигат апогея си. Той не само че често пътува до Москва, но и именно от този момент дори се обзавежда с апартамент там. Разбира се, в блок, принадлежащ на ЦК на КПСС. На улица „Плотников“. Тоест може да се каже дори, че през тези години, съвпаднали с перестройката, Норман Кларк е съветник едновременно на Роналд Рейгън и Михаил Горбачов. А по времето, когато посланик на САЩ в Москва е Семюъл Спиър, дейността на фонда „Спиър“ се разгръща с пълни сили, за което немалка заслуга има Норман Кларк с подкрепата на самия Спиър и жена му Рути.