След изтичането на мандата на президента Роналд Рейгън, на когото законът забранява да бъде преизбран за трети път, въпреки че шансовете му за това не са никак малки, и идването в Белия дом на Джордж Буш, основното влияние на Кларк се измества от областта на политиката към икономиката. Във всеки случай той се старае по всякакъв начин да демонстрира това, като много рядко се появява на телевизионния екран и снимките във вестниците в компанията на президента и близкото му обкръжение.
Не може, разбира се, да се каже, че той не се движи в това общество. От време на време все пак се публикуват негови снимки и с Джордж Буш, и с Бил Клинтън. Но интензивността на появата им намалява значително. В същото време е ясно, че това е само някаква маневра на „старата лисица“, както понякога го наричат журналистите.
Затова пък започва да подкрепя значителни инвестиционни проекти в Източна Европа и Русия. Но от време на време по страниците на вестниците започват да проникват много странни съобщения — за доставки на оръжие, извършени от Кларк в различни агресивни страни като Ирак, Сирия, Пакистан, Северна Корея, а по-късно и в различните горещи точки на бившия СССР.
Всичко това е повече от загадъчно — или Кларк се е побъркал на стари години, или това вече са парадокси на парадоксите. И на всичкото отгоре и загадъчната му смърт на собствената му яхта близо до Севастопол през юли тази година.
Имаше от какво човек да се хване за главата.
4.
Лице в лице
8 август 1994 година
Полетът през Монреал и Букурещ с многочасово висене по летищата плюс времето, което не беше в наша полза, ни отне на практика цяло денонощие.
Не бяхме съобщили в Москва кога ще пристигнем, затова никой не ни посрещна, а за няколко долара един възрастен глуховат таксиджия с удоволствие ни закара по домовете.
Успях да се добера до родната прокуратура чак едно денонощие след като с Ломанов излетяхме от Детройт.
След като набързо надникнах в кабинета си и поздравих Верочка, която ми съобщи, че Ломанов току-що се е обаждал и ще пристигне след половин час, аз се качих при Меркулов.
Е, тази вечер май наистина ще завали, разбрах го по мрачната възраст на Валерия Петровна. Леко се проясни, когато тя ме видя и учтиво се усмихна:
— Константин Дмитриевич ви очаква!
— Днес изглеждате като никога! — казах с патос, който удиви и мен самия.
Явно немного гостоприемната за мен, но винаги усмихната Америка бе оставила някаква следа. Усещах се, че лицето ми започва често да се разлива в усмивка дори и без да го желая. Изглежда, това американско автоматично движение се придобива изключително бързо.
Тя направо се разтопи. Не, май днес дъждът ще се размине.
Костя седеше зад голямото си бюро, като че ли се беше сраснал с работното си място.
— Да не би да нощуваш тук? — попитах го вместо поздрав.
— Абе един-два пъти през последните седмици за малко да остана — засмя се Костя. — Как пътувахте?
— Като птици. Буревестници. Оказва се, Костя, че светът е пълен с чудеса.
И аз разказах на Меркулов за всичките ни американски открития. Плюс факта, че един от крупните получатели на пари от фонда „Спиър“ е бил Фондът на воините интернационалисти. Тъй че кръгът лека-полека се затваряше.
Костя особено се развълнува от историята за това, как се измъкнахме от преследването.
— Що за човек е този Норман Кларк, или как би трябвало да го наричаме сега? Лъже-Кларк? Или Кларк Втори? И нашите разузнавачи, и американците ни пречат. Така че американският ти приятел от посолството беше прав, като те предупреждаваше за опасността.