— Броуди? Не се съмнявам, че точно неговите хора се опитваха да ни изблъскат в Чикаго.
— М-да… Тебе е трудно да те изблъска човек. — Костя явно бе доволен от мен.
— Какво става с Грязнов? Още ли не са го изхвърлили от болницата за сквернословие?
Меркулов стана мрачен.
— Сега, слава богу, вече си е вкъщи… Знаеш ли, срещу него имаше покушение.
Това беше толкова нелепо, че за малко не се разсмях.
— Съвсем истинско покушение, стопроцентово, ако изключим резултата. Грязнов се отърва с лека уплаха, а прозорците на института се потрошиха. Хвърлили са граната в прозореца на стаята му, която благополучно се взривила. Само че в стаята не е имало никой. Представяш ли си, идва си Грязнов от процедури, според неговите думи, а аз си мисля, че просто от тоалетната или от пушкома, а стаята му на практика я няма. Беше и изчезна. Само стени, стъкла и изплашени сестри наоколо. За една бройка да получат удар, не са знаели, че Грязнов не обича да лежи.
— Има ли пострадали? — намръщих се, като си представих какво би могло да стане, ако Грязнов беше ранен малко по-сериозно.
— Леко е пострадал милиционерът на пост. Взривната вълна е избила вратата на стаята и го е съборила.
— И как мислиш, чие дело е това?
— Виждаш ли, Саша, всичко прекалено си съвпада. Според логиката на нещата всички пътища кой знае защо водят към Буцков. През цялото време напоследък Слава се занимаваше с неговия фонд, това първо. Раниха го при задържането на хора на Буцков, това второ. И веднага щом двама от арестуваните хора на Буцков започват да дават показания, ги намират мъртви в обща килия в Бутирка, това трето. Съвпаденията май са прекалено много, за да са случайни? Не смяташ ли, Саша?
Смятах.
— Плюс разследванията по повод нефтените убийства, които пак по някакъв начин са свързани с Буцков. Не директно, но все пак са свързани.
— А какво е станало в Бутирка? Разкажи ми по-подробно. Не съм в течение, нали знаеш.
— По-добре се свържи с Александра Ивановна. Тя лично водеше разпитите. И между другото изясни кой е убил Олга Лебедева.
— Волобуев?
— Същият. Партньорът му се разприказва. Сега и двамата са мъртви и мълчат като риби. Другите двама, които прибрахме от банята, са живи, но също мълчат. И мисля, че няма да кажат нищо.
— Тогава трябва да ги притиснем с нещо.
— Ами освен подозренията на практика нямаме нищо срещу тях. И в банята се били оказали случайно, а не познавали никакъв Буцков и не искали и да знаят за него. Пък и това е вярно, официално за Буцков са работели само тези двамата, които са били при балерината и които сега са мъртви. А онзи гад, дето стреля по Слава, е убит при ареста, както знаеш. И още един момент хич не ми харесва. Нещо момчетата от СВР отдавна не са се обаждали. Сто процента се спотайват. Готвят ни някаква гадория.
— Ще видим — казах аз, — освен това няма да ни е за първи път…
— Гледам, там, в Америка, си станал философ.
— Ще станеш, къде ще ходиш, мъртвите като почнат внезапно да се раздвояват — промърморих. — Освен това имам лични сметки с тези момчета.
— Какви сметки?
— Знаеш ли кой е убил Баби Спиър и ме е накиснал в ролята на убиец?
— Нима полковник Фотиев?! — изуми се Меркулов.
Аз също за пореден път се изумих от усета и проницателността на Костя. Та той знаеше само, че на Фотиев принадлежи вила номер двайсет и едно.
— Как се сети?
— Хитър си, Турецки, ама аз съм още по-хитър. — Меркулов беше изключително доволен, че е познал. — Последният ти въпрос преди Америка беше за Фотиев, така че понаучих за него това-онова. Тази комедия с трагичен край е изцяло в негов стил… Втори спецотдел, който ръководи, се занимава именно с такива гадории. — Меркулов се намръщи гнусливо.
— Нищо — казах аз, стискайки зъби, — ще се разплатя с него за Баби.
— Само че без самоинициативи, моля те. — В гласа на Меркулов се чувстваше по-скоро не заповед на началник, а молба на приятел. — Дръж ме в течение — добави той на сбогуване.
— Слушам и се подчинявам! — възкликнах аз и вдигнах ръка в пионерски поздрав.
Валерия Петровна ме изпрати с ласкав поглед. Все пак колко много значи казаният навреме комплимент, дори и най-дребният. Барометърът показваше изключително ясно време.