Службата за външно разузнаване постоянно ни пречеше, особено след като президентът възложи на нашето ведомство разследването на смъртта на Кларк. Към президента се беше обърнала внучката на Спиър Баби Спиър с молба, да се разследват делата на Кларк и изчезналата му колекция.
Интересът на Баби Спиър към този случай бе свързан и с това, че Кларк според нея е имал отношение към смъртта на дядо й, бившият посланик на САЩ в Москва Семюъл Спиър.
Баби Спиър искаше да ни предаде дневника на дядо си, но беше убита, като едновременно с това се опитаха да ми лепнат убийството и по този начин да проточат разследването. Абсолютно съм сигурен, че в това убийство е замесен Фотиев. Видях го със собствените си очи. Макар и в полусън.
Във вилата на Филин открих колекцията на Кларк или поне една от картините, но не знаех нищо за подземния проход към вилата на Фотиев. Така че благополучно изпуснахме колекцията.
За нас щеше да е странен фактът, че в Америка ни пречеха и, изглежда, се опитаха да ни премахнат, ако не беше предупреждението да се откажем от разследването на този случай, отправено ни в мека форма от сътрудника на посолството на САЩ Стивън Броуди.
При споменаването на името на Броуди Лев Илич потърка слепоочията си и закима.
— Тоест създава се впечатлението — продължих аз разказа си, отбелязвайки машинално този негов жест, — може би странно на пръв поглед впечатление, че от разследването на този случай най-малко са заинтересовани именно разузнавателните служби. Както нашите, така и американските.
— Що се отнася до Кларк, той е повече от загадъчна фигура — намеси се Ломанов. — Основното или във всеки случай първоначалното нещо, което не се връзва в биографията му, е това, че Норман Кларк е загинал заедно с родителите си в автомобилна катастрофа още през хиляда деветстотин и трийсета година. Нашият Кларк доживя до деветдесет и четвърта. И играеше изключително важна роля във вътрешната и външната политика на САЩ и особено във връзките на САЩ с комунистическите страни. Тоест излиза, че е оказал на световната политика през втората половина на двадесети век такова влияние, каквото не е оказвал никой. Заедно с това, при изучаването на биографията му дори по достъпните документи, се забелязват маса странности. Едва ли тези странности са останали скрити за аналитиците от ЦРУ, с което Кларк е сътрудничил практически още от деня на основаването му. На Кларк се позволява това, което не се разрешава на другите. По всеки повод той има право на собствено мнение, в което не могат да не се вслушват и от двете страни на океана.
Ломанов замълча. И създалата се кратка пауза като че ли подчерта важността на казаното от него.
— След като ми прочете лекция по геополитика — отново поех инициативата, — Семьон Филин съвсем прозрачно ми даде да разбера, че Норман Кларк е загинал, защото се е преквалифицирал от евразиец в атлантист. Филин много високопарно заяви, че историята не прощава такива грешки…
— Знаете ли, в дадения случай Семьон е бил прав — каза Бугрицки. — Винаги съм го смятал за много умен човек. Което впрочем никога не му е пречело да бъде пълен боклук, когато му изнася. Та така, младежи, за начало искам да ви кажа, че откритият от вас гроб на Норман Кларк още нищо не доказва. Дори и ако нашият мистър Хикс е взел името на загиналото момче. В крайна сметка, би могъл да има какви ли не причини за това. Например някакви неприятности със закона, които е имал в младежките си години и би искал да скрие от широката общественост. Много по-интересно е друго ваше наблюдение и тук не мога да не ви отдам дължимото. — Той се поклони първо към мен, после към Серьожа и уточни: — Това, че разузнаванията и на двете страни не желаят разследване. Трябва да имат достатъчно важни причини за това. Парадоксално е, но интересите на разузнаванията в различните страни по-често съвпадат, отколкото се разминават. Все пак разузнаването — това не са само шпионите, изпратени на чужда територия. Това са и огромни бюрократични ведомства, една от главните задачи на които е самосъхранението. Те просто са принудени постоянно да доказват на правителството и данъкоплатците своята необходимост. И да представят пораженията си като победи. Запомнете го веднъж завинаги. Това е закон. Понякога на ръководителите на разузнаванията в различните страни им е по-лесно да се разберат помежду си, отколкото със собствените си правителства. Приемете го като повод за размисъл.
Пийнахме още по чашка коняк, а след това Лев Илич ни направи кафе.