— За смъртта й не беше съобщено. Изобщо за нея се знае малко. Живеели са много затворено, говореше се, че Мария Бородкина е изключителна красавица. Но може би това са просто слухове. Дори и да е жива, което е малко вероятно — Лев Илич някак особено наблегна на последните си думи, — тя трябва да е на стотина години.
— Дааа, множко са… — със съжаление проточи Ломанов.
— Ето че ви разказах легендата за великия шпионин. Дълго се чудех кой от известните американски дейци би могъл да е Владимир Бородкин. Сред заподозрените от мен отначало бяха десет души, после останаха пет. По едно време сред тях беше, само не се смейте, Хенри Кисинджър.
Не крия, това предположение наистина ни разсмя. Въпреки че…
— Съдете сами — предложи Бугрицки, — Кисинджър е роден в Германия през 1923 година, през трийсет и осма емигрира в САЩ, чак през четиридесет и трета получава американско гражданство. И достига определени висоти, което напълно съответства на легендарния начин на живот на „великия шпионин“. Подозирах и други. Но така и не успях да направя избора си. Призовавам и вас в никакъв случай да не правите прибързани заключения, дори и ако ви се струва, че те лежат на повърхността. Разбираме ли се?
— Добре — обещах аз, макар че изводите вече се налагаха. Добре си спомнях онази първа, тогава безумна версия за Норман Кларк, която сервирах на Меркулов. Изглежда, че тази версия получаваше съвсем реални очертания…
— Повярвайте ми, много съм се занимавал с тези въпроси. И знам почти със сигурност например кой е бил главният агент за влияние в Англия, Франция, ФРГ, Италия, Аржентина и Испания. Не знам кой е бил в Япония, Китай и Швеция. Що се отнася до Япония и Китай, етническата специфика предполага, че това все пак са били жители на тези страни. Със САЩ също има много въпроси. Не е изключено последният велик шпионин вече да е умрял. И далеч да не е погребан в Кремълската стена, а някъде на Арлингтънското гробище например. Дори това е повече от вероятно. Всичко в света много се промени през последните години…
Лев Илич погледна замислено през прозореца, като че ли търсеше там белези, потвърждаващи необратимите изменения в околния свят.
— А може би прекалено преувеличаваме ролята на този велик агент. В крайна сметка легендата си е легенда. Вие естествено разбирате, че ненапразно ви разказах всичко това и че един от заподозрените беше именно Норман Кларк. Лично аз силно се съмнявам в това именно заради вашите американски открития. Легендата му в такъв случай е прекалено рехава. Но бях длъжен да споделя подозренията си… Още по едно, последно?
Ние, разбира се, се съгласихме.
Честно казано, всичко това беше страшно интересно, но не изглеждаше никак достоверно. Стори ми се, че прочитам същото съмнение и в очите на Ломанов.
Когато излязохме от блока, Сергей ми зададе само един въпрос: не ми ли прилича този Лев Илич на един наш познат, а именно откаченият полковник Улянов от Севастопол?
Наложи се да призная, че малко прилича.
Естествено, изпуснах работното време на магазина. Небръснат човек в бяла престилка, явно товарач, така ми лъхна на спирт, че ми се дощя да замезя.
— Край! Директора каза да не пускаме! Магазинът е затворен!
Всъщност какво щях да успея да купя за пет минути? След кратък размисъл напазарувах в едно по-представително магазинче, където имаше не само пиене, но и ядене. Скромната вечеря на следователя — сьомга, кисели краставички, пакет бисквити и бутилка водка. Продавачът твърдеше, че водката е от най-добро качество.
— Всеки ден продавам тука, за какво ми е да си поя постоянните клиенти с менте? — Той направо беше възмутен от съмненията ми относно произхода на напитката. — Купувам си стоката само от складове, нищо на черно. Мога да ви покажа и сертификат.
Той яростно започна да рови в дълбините на магазинчето, но аз казах милостиво:
— Добре, добре, вярвам ви. Благодаря.
— И аз ви благодаря — разля се в усмивка младежът.
От къщи, още с пакета в ръце, набрах номера на Марина.
— Ало! Марина, скочи до нас, ще пируваме! Имам сьомга.
— А хляб? А картофи? — Марина прекалено домакински възприе изказването ми за предстоящото пиршество.
— Имам водка — отвърнах уклончиво.
— Ясно — разсмя се тя, — чакай ме, сега идвам.
— Ще те чакам — обещах аз.
Майната им на всичките кагебисти, кагебистки и велики шпиони. Има по-важни неща в живота. Например да пийнеш водчица, гледайки веселите очи на Марина. Реших тази вечер да оставя настрана служебния си дълг.