— А защо беше убита балерината Олга Лебедева?
— Ами онези идиоти главорезите на Буцков се престараха. Буцков нареди само да я сплашат и да вземат документите, които Ричмънд може би държеше при нея. Но те свършиха зле. След като ги арестувахте и се раздрънкаха, Буцков нареди да бъдат премахнати. Направиха го съкилийниците им. Кой точно, не знам.
— А кой организира покушението срещу майор Грязнов?
— Ръководител на групата беше Алексей Петухов. Той е сред арестуваните на вилата.
Много ми се искаше да попитам за себе си, но Степашин ме изпревари:
— Решението… да бъдете премахнат взе лично Буцков. Всички заповеди от този тип даваше лично той.
Разбрах защо Степашин е толкова приказлив. Изглежда, че се е страхувал от Буцков много повече, отколкото от правосъдието. Сега Буцков беше мъртъв.
— А каква беше другата работа с онзи кагебист, за която споменахте?
— Беше свързано с едни картини.
— С колекцията на Кларк?
— Да, и с колекцията на Кулчински.
Е това е! Този Степашин е направо подарък от съдбата.
Струваше си да се поучи човек от покойния господин Буцков как се подбират кадри.
Степашин разказваше всичко до най-малките подробности, явно разчитайки на снизхождението на съдиите в бъдеще. При това той незабележимо и ненатрапчиво, както му се струваше, отклоняваше вината от себе си. Освен това, потъвайки, твърдо бе решил да замъкне и останалите.
— И къде са сега тези колекции?
Степашин погледна часовника на стената на кабинета.
— Мисля, че сега тирът с театралните декорации на несъществуващ театър е някъде около Нарва. На границата с Естония го чака скъпата ми леля, художествен ръководител на този така наречен театър.
— Как се казва тази ваша скъпа леля?
— Не знам под какво име ще се води там, но истинското й име е Личко. Наталия Юриевна Личко.
А така! И Дудина се намери. Изглежда, на Степашин му достави особено удоволствие да натопи любимата си леля.
Оставяйки подробностите за малко по-късно, реших отначало да изясня главното, иначе можехме да изпуснем картините.
— По какъв начин ще минат през митницата?
— Буцков отдавна разполага с този канал. Началникът на митницата Пронин е служил с него в Кабул. Същият канал се използваше и за доставката на значителни партиди оръжие…
Веднага набрах номера на Слава Грязнов. Както се бяхме разбрали, той си беше в кабинета.
— Слава, свържи се спешно с Нарва…
Изложих му всичко, което се отнасяше до картините, тира, Дудина и началника на митницата. Слава ще доведе нещата докрай, на него може да се разчита.
А аз продължих разпита.
— Добре — казах аз, — с колекцията на Кулчински всичко ми е ясно, вашата леля я е експроприирала от бившия си съжител, като на всичкото отгоре много усърдно се опитваше да натопи племенника на Кулчински. Но виж, колекцията на Кларк, тя как така изведнъж се оказа в един тир с колекцията на Кулчински?
— Доколкото разбрах, онзи кагебист не искаше да използва своите канали. Той доставяше оръжието през източните страни — Афганистан, Иран и Пакистан. Докато картините трябваше да бъдат изпратени в Европа. Нещата съвпаднаха. Леля ми ме помоли да й помогна да изнесе колекцията си. С Андрей Леонидович решихме да ги обединим. За всичко плащаше американката, която беше прилапала колекцията на бившия си любовник. Така поне казваше леля ми. А тя е ловка жена.
— Знаете ли името на американката?
— Спиър, Рути Спиър. Вдовицата на бившия посланик на САЩ.
— А кой друг участваше в кражбата и укриването на колекцията на Кларк? — Знаех, че е замесен Филин, но ми трябваха свидетелски показания срещу него.
— Знам още Филин. Просто го познах по физиономия. Имаше един такъв известен политически наблюдател, помните ли?
— Помня, разбира се. Значи й картините са се занимавали Рути Спиър, Семьон Филин и някакъв тайнствен кагебист. Правилно ли ви разбрах?